ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
Жал ми е за тия
посребрени клони,
над които бавно
късен сняг се рони.
И за тая пуста
шир непостижима,
дето пее само
мразовита зима.
Дето мълчаливо
дреме планината,
в ледената бяла
дреха на мъглата.
Тъжно е! Но идат
сините простори,
с огненото слънце
на небето горе.
И ще бъде скоро
с цветове покрита
мъничката слива,
до стобора скрита.
А до нея кротко
ще ми пее птиче
и ще ме поглежда
цъфнало кокиче!
——————————
в. „Пътека”, бр. 21, 1933-1934 г.
СТИГА ВЕЧЕ ЗИМА
Спускахме се днеска
и до онзи бряг,
гдето кротко блеска
сребърния сняг.
Хубаво е зиме:
в сняг и тишина
весело летиме
с малката шейна.
Много радост има
в зимната игра,
но и тази зима
пак не бе добра.
Стига мразовити
нощи или дни -
искам във горите
радост да звъни.
Слънцето да блесне
с огнени криле
и да чуя песни
в цветното поле!
——————————
в. „Пътека”, бр. 22, 1933-1934 г.
ПРОЛЕТ!
Цъфна пролетното кокиче
в Златкините малки двори,
гледа златното момиче
и на цветето говори:
- Мама вчера ми разказа,
че и тук си разцъфтяло,
но отгде се ти показа,
толкоз хубаво и бяло?
А кокичето отвръща:
- Бях, дете, под снеговете
цяла зима, в снежна къща,
с друго срамежливо цвете.
Но изново отдалече
иде пролет и се смее,
и настана време вече
топло слънце да ме грее.
——————————
в. „Пътека”, бр. 23, 1933-1934 г.
КОС
Няма ли си майка,
и гнездо, и дом,
та от ранно утро
в цъфналия клон
пее незапирно
с веселия глас,
да го чуят вредом,
че е пак у нас!
Откога е тука
и защо е сам,
никому не каза
с песента, но знам,
че през цяла зима
той далеч е бил,
някъде в горите
край реката Нил.
Но сега отново
тука е дошел
и навън, на двора,
от зори запял,
че до късно лято
ще ни бъде гост:
веселата птица -
веселият Кос.
——————————
в. „Пътека”, бр. 28, 1933-1934 г.
УТРО
Със кавали свиреха овчарите,
свиреха и пяха пред кошарите -
а далече, гдето се достигаше
само с поглед, слънцето се вдигаше
на високо, скрито зад тополите.
Хей, овчари, ако се помолите,
цял ден горе ще остане слънцето,
за да слуша песните и звънците!
——————————
в. „Пътека”, бр. 30, 1933-1934 г.
МАЙ
Ти си ясен
и прекрасен,
със цветята
по полята,
с твойте луди
пеперуди
и с пчелите,
със игрите,
с твойте мили
пъстрокрили
малки птици -
хубавици.
——————————
в. „Пътека”, бр. 33, 1933-1934 г.
ДЪЖД
Падай, падай,
весел дъжд,
да порасне
златна ръж,
да узрее
всеки плод
под родния
небосвод.
Затова нашир,
надлъж,
падай, падай,
весел дъжд.
——————————
в. „Пътека”, бр. 34, 1933-1934 г.
ЖАБЕШКИ ХОР
Цяло лято
в едно блато
десет жаби -
едри, слаби,
мокри, кални,
музикални -
пяха песни
и чудесни
бяха дните
и нощите.
Но настана
студ в Балкана,
а полето,
докъдето
поглед мине,
тръпне, стине
и от рано
е смълчано,
сякаш има
вредом зима.
И засвири
по баири
вятър хладен,
безпощаден -
та изплаши
тия наши
певци стари
и завари
тоз жабешки
хор без дрешки!
——————————
сп. „Детско знаме”, кн. 2, 1935-1936 г.
БЛАГОСЛАВЯЙ…
Благославяй от небето
с обич нашия народ
и ни пращай златно лято,
златно лято с много плод!
Господи, отправяй взори,
пълни с Твойта благодат,
от далечните простори -
Ти си с милости богат!
И ни вдъхвай, мили Боже,
Твойте вечни правдини -
и надежда, за да можем
да живеем в светли дни!
——————————
сп. „Детско знаме”, кн. 10, 1935-1936 г.
ПРИКАЗКА
Ревна мецана
горе - в балкана
да чуят всички
весели птички,
сватове, свати,
бедни, богати
и вси ергени,
че ще се жени
младата Меца
с Вълчо храбреца.
Ревна - и ето:
долу - в полето,
в една дъбрава
настана врява
и олелия.
Де що се крие -
по кръстопъти,
в миг се запъти
горе да иде,
сватба да види.
Тръгна и Ежко -
млад бързобежко
и стар роднина:
тук през падина,
там през горица
носи душица,
ала догдето
мина полето
с гъстите върши,
сватбата свърши!
——————————
в. „Славейче”, бр. 2, 1940 г.
ПРОЛЕТ
Вятърът люлее
клонките в леса
и високо греят
светли небеса.
Скоро и полето
с чудна бързина
ще потъне цяло
във зеленина.
И ще се накичи
с пролетния дар:
нежни теменуги
и жълт минзухар.
——————————
в. „Славейче”, бр. 8, 1942 г.
