ДЕТЕ И СЛЪНЦЕ
ДЕТЕ И СЛЪНЦЕ
Детето: Мило слънчице, какво е това от тебе, та си отиваш вече? Остани още малко! Колко е хубаво тук! Аз искам още да си поиграя. Какво правиш там зад планината? Щом се скриеш ти и аз трябва да си лягам.
Слънцето: Мило дете, не мога да остана повече. Там зад далечните планини има също тъй деца. Те цяла нощ са спали. Те ме чакат да ги събудя. И те искат да играят и да тичат като тебе. Сбогом, миличко, утре пак ще се видим!…
——————————
сп. „Светулка”, кн. 1, 1925 г.
МЛЕЧНИЯТ ПЪТ
(Легенда)
Старите пророци предсказвали, че ще се роди нов цар юдейски и в една нощ изгряла голяма светла звезда. Това показвало, че се родил Исус Христос. Всички се зарадвали, само цар Ирод се изплашил. Той помислил, че Исус като порасне ще превземе царството му. И заповядал да избият в една нощ всички новородени деца. Ужасна нощ била! Загинали много невинни дечица и много майки пролели горещи сълзи.
На дяда Господа дожаляло за малките дечица. Той ги повикал горе на небето да ги направи ангелчета със златни крилца.
Но децата се загубили. Небето било тъмно, а те не знаели пътя. Тогава дядо Господ преобърнал сълзите на техните майки на светли звездички. И тези звездички се наредили една до друга, една след друга и образували широк светъл път. По този път малките деца стигнали на небето.
Изминали много, много години. Звездиците още светят и широкият светъл път е останал. Казва се Млечният път. Той опасва цялото небе и по него праведните души отиват при дяда Господа.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 8, 1925 г.
СЕНОКОС
Запъхтял се охлювът, забързал. Маргаритките му се присмели:
- Къде бързаш, Охлю-Бохлю?
Охлювът мълчи и бърза.
- По-полека, почакай и мене, Охлю - подигравал се синчецът. Охлювът се намръщил.
- Смейте се вие, ама утре ще плачете!
- Защо? - свели изплашено глави маргаритките, а незабравките се разтреперили от страх.
Разтревожила се и високата трева.
- Охлю, поспри се, кажи какво има - запитала тя.
- Утре ще косят ливадата! - и пак забързал.
- Ах, какво ще правим - разплакала се розовата детелина.
- А ти къде бързаш? - попитал тихо равнецът.
- Бързам да изпълзя по дъба, за да ме не смачкат косачите. - и пак забързал.
Покрай ливадите минавали Ваньо и дядо му.
- Утре ще косим, Ваньо. Гледай къде са попълзели охлювите. Когато дойде сенокос, те бягат от земята, пълзят по дърветата.
Чули цветята и заплакали. А вятърът лекичко милвал високата трева.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 8, 1925-1926 г.
