ХИМЕНЕС
На 24 декември 2017 г. се навършиха 136 години от рождението на един връх в световната литература - Хуан Рамон Хименес.
Роден в скромното селище Могер, провинция Уелва, Андалусия, испанският творец остава след себе си лирика и проза, изпълнени с най нежните и съзерцателни струни на човешката изповед, а една малка по обем книга - „Платеро и аз” подлудява света с извънземните си поетични измерения.
През 1956 година авторът получава Нобелова награда, новината за която го застига в Пуерто Рико. Три дни след това умира любимата му съпруга и сподвижничка Сенобия Кампруби, а две години след заслуженото отличие си отива от земния свят и Хуан Рамон Хименес.
Спомням си каква наслада изпитвах, докато за първи път четях неговата „Платеро и аз”. Душата ми преливаше от чувства и цветове, потъваше или се въздигаше, сякаш се носеше от невидимите криле на нещо възвишено и неземно.
Не, Хуан Рамон не е пишел със слово кратките си импресии! Той ги е рисувал с багрите на сърцето си, с прилива на чувствата си!
Хора, животни и птици, дървета, поля и разбира се, неговото любимо магаренце Платеро, вплетени с родното му селце Могер са всичко, което е затворено в кръга на неговия светоглед, от който се ражда необятната, неизмеримата вселена на неговите преживявания в тази книга.
Сладкото, със сребриста козина магаренце Платеро е само един образ, който авторът използва, за да води разговор не със него, а със себе си, със заобикалящия го свят, с хората, които той обича, но и често не разбира.
Срещата с този автор е едно истинско възраждане на красотата и светлината, на доброто и хармоничното в човешкия дух.
