Вагиф Самедоглу

превод: Боян Ангелов

ЗАПОЧВА УТРОТО

Още една нощ умира
и не ни връща в миналото.
И някой вратата
на нощта
с всесилна ръка затваря.
И сякаш, че е завинаги.
И някой повърхността земна
обгръща с очи ослепителни.
Любима, чуваш ли?
Там свирят
етюд на Клементи.

***
Като огромен бронзов кръст
на нивото на гърдите ми
са облаците, които ни разделят.
Бучи самолетът,
разстоянието расте…
И без теб
угасват внезапно
всички свещи
в катедралата
на Черно море.