ЕДИНОСЪЩНИ
Основаването на Охридската книжовна школа от княз Борис І и ученика на Кирил и Методий Климент е блестящ стратегически ход на българската държава.
Двадесет години след покръстването Борис І на практика се убеждава в консолидиращата сила на християнството.
Същевременно проницателният български владетел все по-остро разбира каква голяма опасност е християнството като византийско проникване в България.
Веднага започва борба за независима българска църква.
След сложен дипломатически етюд, разигран между Рим и Цариград, в 870 година Борис І извоюва правото на независима българска екзархия. Огромен успех!
В светлината на тези първостепенни не само за България, но и за цялото славянство исторически събития привличането на Кирило-Методиевите ученици в България подчертава ясната и целенасочена политика на българския владетел.
Когато се изтъква с най-блестящи определения делото на светите братя Кирил и Методий, никога не бива ни най-малко да се забравя и подценява ролята на Покръстителя за възтържествуването и стремителния разцвет на славянската писменост и култура. Блестящата теория се въплъщава в блестяща практика.
Какво би станало с Кирило- Методиевото дело без Преславската и Охридската школа? Знаменателното слово на Константин Философ срещу триезичниците не би ли останало задълго само полемичен текст, цитиран от избраници за избраници, ако Охридската книжовна школа, подготвила над 3500 книжовници, не бе разсякла като стоманен меч двуезичната ос Рим - Цариград?
И то веднага, тутакси, по горещите следи на огненото Константиново слово във Венеция!
Като основава едновременно два духовни центъра - Преслав и Охрид - с единна програма, Борис І зорко долавя и творчески развива една от най-могъщите идеи на времето - децентрализация на културата като средство за вътрешна консолидация, за спояване на целия народ, за постигане на здрава политическа централизация.
В Западна Европа същият процес започва по същото време, но протича много по-бавно, мудно, непоследователно. На събора в Тур (813) за първи път се разрешава в католическото богослужение покрай латинския език да се допускат и “романските наречия”.
Но латиноезичният католицизъм е мощна консервативна сила, която се преодолява мъчително. Едва в 890 година се появява най-ранният паметник на старофренската литература - “Кантилената на св. Евлалия”.
В същото време изграждането на старобългарската култура и литература се превръща в държавна политика. Ето кое трябва да се подчертае колкото е възможно по-дебело, за да се разбере, че Златният век не е паднал от небето, че той не е просто някаква щастлива случайност по пътя на учениците на Кирил и Методий, че става дума не за някакъв чисто културен “бум”, представян в светлината на традиционни утопии за “просветена монархия”, а за единствения миг, който не е бивало да бъде пропуснат и който не е пропуснат!
Борис І и Симеон Велики решават категорично въпроса да бъде или да не бъде българската държава на Балканския полуостров.
Тенденцията, която си пробива път и на църковния събор в Тур, в условията на крайно интензивните исторически процеси на Балканите изкристализира в делото на българските владетели Борис І и Симеон Велики и веднага се въплъщава в живо д ъ р ж а в н о строителство.
Охрид не е просто и само втора културна столица на България - това е Преслав, изнесен на най-предната линия Рим - Цариград. Погледнете на картата: Охрид разделя отсечката на гръцко-латинската хегемония на две равни части.
Ще последва бурно по-нататъшно делене в цяла Европа. Правото на всяка народност да има своя политическа и културна независимост - право, което лежи в основите на бъдещия европейски прогрес, на бъдещия Ренесанс - е защитено за първи път от далновидната държавна политика на български владетел и от блестящата дейност на най-талантливия пряк ученик на Кирил и Методий.
Известно е, че Климент получава великолепна и всестранна подготовка и участва в най-важната дипломатическа мисия на Константин Философ - посещението при папа Адриан ІІ…
Трябва да се осъзнае първостепенната по важност истина, че най-даровитият ученик на солунските равноапостоли застава точно по средата - и географски! - между Рим и Цариград, приемайки во веки веков името О х р и д с к и.
Всички източници сочат, че пратеникът на Борис І в Югазападна България не се е усамотил край брега на дивното Охридско езеро, на място злачно и покойно, за да пише книгите си и да се впуща в глъбините на теорията и богословската догматика.
Климент отива в Охрид, за да създаде школа, за да бъде апостол и прост работник на нова българска култура.
Центърът, в който се сливат всички лъчи на Охридската и Преславската книжовна школа, е култът към солунските двама братя. Цялата традиционна християнско-византийска практика за издигане в култ, за поетично възвеличаване - съвършено разработена и изградена върху радостното съизживяване (католицизмът избира екзалтацията на страданието) придобива ново съдържание.
В нова среда - славянобългарската, се възвеличават съвършено нови апостоли, съвременници, дейци на славянското просвещение.
Възторженият полет на новопокръстените българи към изворите на духовната радост, към отечество, което придобива пред смаяните им очи и своя единна духовна територия, се постига не толкова с оди и химни за апостолите Петър и Павел, и за “отците на църквата”, колкото с оди и химни, похвални слова и облажавания на св. Кирил и св. Методий, на Борис І и Симеон Велики, на св. Климент и св. Наум.
Създава се могъща българска културна традиция, за която може да се съди много векове по-късно и по средища на Българското възраждане през ХVІІІ и ХІХ век като Котел, Охрид, Струга, разположени в непосредствена близост до корените на двете старобългарски книжовни школи.
Кирил и Методий теоретически разбиват средновековната догма на триезичното богослужение. Сред двуезичната гръцко-латинска възхвала на Бога Охридската книжовна школа на практика отваря място и за молитвите на старобългарски език.
В същото време Преславската школа продължава “боя в дълбочина”, както ясно личи от бележитото съчинение на Черноризец Храбър “За буквите” - полемика на световно равнище, както бихме се изразили в наши дни.
Каква по-съвършена организация на духовно настъпление бихме могли да си представим?
——————————
в. „За буквите”, № 5, декември 1981
