Лев Толстой

превод: Васил Александров

Две момиченца си отиваха дома и носеха гъби. Трябваше да преминат през железопътната линия. Те мислеха, че влакът е далече, затова излезнаха на насипа и тръгнаха през релсите.

Изведнъж влакът зашумя. По-голямото момиченце побягна назад, а по-малкото затича през линията.

По-голямото момиченце закрещя на сестричката си:

- Не се връщай назад!

Но влакът беше така близо и така силно шумеше, че по-малкото момиченце не дочу добре; то помисли, че му казва да бяга назад. То побягна назад по релсите, спъна се, разсипа гъбите и почна да ги събира.

Влакът беше вече близо и машинистът свиреше с всички сили.

По-голямото момиченце крещеше: „Хвърли гъбите!”, а малкото момиченце помисли, че му казва да събере гъбите и полази по линията.

Машинистът не можа да спре влака. Той фучеше с всички сили и налетя върху момиченцето.

По-голямото момиченце викаше и плачеше. Всички пътници гледаха из прозорците на вагоните, а кондукторът изтича на последния вагон, за да види какво е станало с момиченцето.

Когато влакът отмина, всички видяха, че момиченцето лежи върху релсите, забило глава в земята и без да се помръдва.

След това, когато влакът отмина далече, момиченцето повдигна глава, скочи на коленцата си, събра гъбите и затича към сестричката си.

——————————

в. „За нашето дете”, бр. 52, 1940 г.