Ваня Душева

Зимата.
Топла стая.
Хляб.
Родопско одеяло.
Моят мъж
и дъщеря ми.

Пролетта.
Дъхът на земята.
Смехът на дъщеря ми
която гони котките
по двора,
майка ми с мотиката,
баща ми със семената,
а от кабинета на мъжа ми -
Моцарт.

Лятото.
Басейнът в средата на градината.
Дъщеря ми, която го мисли
за море.
Люлката под сянката на ореха
и аз със стиховете
на мъжа ми.

Есента.
Сочните ръце на дъщеря ми,
която мачка гроздето
и всички
във очакване на вино -
от него може би
ще стане за причастие.

Късчето небе
над нашта къща.

И нищо повече
не ми е нужно.