Марко Марков

Гатанки

*
Ти, каквото и да правиш,
няма начин да забравиш
тези пролетни и летни,
сини, бели, многоцветни
пламъчета, разпилени
над огнищата зелени -
те горят, но не догарят,
светят силно, но не парят,
а прекрасното им име
плахо казва ти: помни ме.

Знаят и пчели, и мравки,
че това са…
/незабравки/

*
Тя през месец май напъпва,
леко над пръстта пристъпва,
кошнички разкошни носи,
но не моли, но не проси,
а работи и се труди
заедно с пчелите луди -
само с тяхната намеса
те препълнени с небе са.
Затова и цветовете й
сини са и виолетови.
Виж! Небето май прилича на
стройната, добра…
/метличина/

*
То е стройно, то е тънко,
гордо и добро,
стъпва леко, стъпва звънко
в капчици сребро.

Слънчевия лъч обича
и пръстта си, знам:
в нея майка му прилича
на господен храм.

А когато влиза в къща,
то е като зов:
в празник делника превръща,
думата - в любов.

Сред земята и небето
сякаш е с криле…
/лалето/

*
Разпилени из градинки,
те приличат на стотинки
златножълти, снежнобели,
звъннали и разцъфтели.
С тях момичета, момчета
кичат своите венчета,
после песен пеят всички
за цъфтящите…
/парички/

*
Боже, колко аромат
крие всеки негов цвят,
който дръзко се катери,
мястото си да намери
на един листак клонат,
разположен върху склад,
пълен с дъхава храница -
дар от родната пръстчица.
Как ли този цвят и склад
се нарича, друже млад?
Може би и ти си чул,
че нарича се…
/зюмбюл/

*
Тя от древността, дечица,
на цветята е царица -
в дивни стихове сияе,
в песни прелестни ухае,
върху знамена развети
и върху монети свети,
но не се опиянява
от такава стара слава,
своя аромат раздава
на човек и на държава
и снабдява ги с лекарства,
и така над всички царства,
без изтъкване и поза.
Как се тя нарича?…
/роза/

*
Из долини и горици,
по полета и градини
пламва кичурче звездици
жълти, розови и сини.

Светъл дъжд ги олюлява,
вятър тих ги гъне -
ронят светлина тогава
даже и насъне.

А когато засияе
в утрото светлика,
всеки вика: - Да, това е
нашата…
/иглика/

*
Има нежни стебълца
и листа като сърца,
а пък тихия й цвят
най-богат е в този свят
и прелива от бои
без от дъжд да се бои:
жълт, небесносин,червен,
бял и розов, кадифен.

Не, не ще объркаш с друга
дъхавата…
/теменуга/

*
Две зелени водни кончета
седнали са днес на трончета -

върху цветове разперени
и от звуци разтреперени.

- Зъън! - гневи им се пчелицата,
оставете ми храницата,

че това не са ви трончета,
а са цветни…
/грамофончета/

*
Утринта не е от нежните -
студ повява в мен от снежните
върхове - и по пъртините
слизат снеговете, сините.
Както ръфам си филията,
гледам стреснато - в саксията
на прозореца поставена
и от мене позабравена,
нито миг в нощта не мигнала,
боже, пролетта пристигнала -
жълта, бяла, пъстра, алена,
от добра ръка погалена,
скришно тя в пръстта е никнала,
в стебълце и цвят е бликнала.

Нежна е като поезия
крехката и чудна…
/фрезия/

*
Вятър нивите погали
с дъх и ласкав, и горещ,
по поляните запали
свещ до свещ, свещ до свещ.

А кокичето свенливо
пита, сякаш е дете -
и събуди всичко живо
с тоз въпрос: - Кои са те?

Отговарят млади, стари:
- Те са твоите другари,
пролетните…
/минзухари/

*
Февруари още шета
по гори и по полета,
а пък то е тръпка жива:,
с две листа снега пробива,
между тях се появява
нежно стебълце - тогава
люшва се една камбанка
над градинка,над полянка
и прозвънва тихо, вика
пролетта ни огнелика.
Смело е това момиче,
то нарича се…
/кокиче/

*
Рече удивено Сия:
- Зърнах таралеж в саксия
там, на вашата тераса:
служеше й за украса.
Но защо ли, но защо ли
сред бодлите му наболи
цвят изгрял е, бял и чуден,
свеж и нежно пеперуден?

Спрях със смях речта на Сия:
- Сякаш расла си в саксия
или много си невежа,
та не знаеш: таралежа
всъщност е разкошно цвете,
но си пази цветовете
белоснежни и раними.
Как се казва то, кажи ми?…
/кактус/

*
Безпомощно то е на вид,
а виждаме, щом го берем:
листата приличат на щит,
а цветовете - на шлем.

Защо е така - аз не знам:
денят е студен и смрачен,
а то осиява го с плам
оранжев, жълт и червен.

В горица, поле и градинка
нарича се скромно…
/латинка/

*
Погалете с пръсти
тези листи гъсти -
и веднага ще разберете
защо пчелата работлива
толкова бърже открива
това скромно цвете.
Цял народ с него се кичи за здраве -
умните книжки доказват, че прав е.
Ако ги прочетете,
ще разберете,
че то, без да се преструва,
лекува.
Кое е това цвете?…
/здравецът/

*
Щом разцъфне сред небето
слънцето - цъфти дръвчето
и гори от нетърпение
да прекрачи с вдъхновение
през оградата, която
тъне в течното му злато.
Но възпира тя с внимание
пламналото му желание:
- Тук, до мен си засадено,
младо си и си зелено
и не знаеш,че дръвчетата
не скитосват из градчетата,
а се скита с тиха песен
ароматът им чудесен -
тъй над всички градски улици
носи се дъхът на…
/люляци/

*
Всяка утрин точно в пет
той се буди - и напет
пъди бледата луна,
после с ярка светлина
пълни чашчици добри
и в роса искри, гори…
Може би затуй червен
крачи в ясния ни ден
и пламти до късен мрак.
Как се той нарича?…
/мак/

*
Тя си има три листа.
Цвят червен си има тя.
Ала всеки, стар и млад,
в жадния за радост свят,
над килима й склонен,
от надежда запленен,
търси с тупкащо сърце
крехкото й стебълце
с четири добри листа.
Как, кажи, се казва тя?…
/детелина/

*
Че е слаба, знаят всички
горски, полски, градски птички.
Че е скромна, знае всеки,
тръгнал в път - и по пътеки.
Че навсякъде тя шета
знаят планини, полета.
Ала само аптекаря
и лечителката стара
казват: - Нищо че е дребна,
затова пък е целебна
за човек, за звяр и птичка
тя -…
/овчарската торбичка/

*
Знае всеки гладен дрозд:
не е грозд този грозд.

Има си причини сто,
ако питате защо.

Най-големите от тях
аз за вас сега избрах.

Ето ги:той няма вкус
и не казва сладко: Хрус!

Към пръстта не се е свел -
към небето е поел.

Своя чист и светъл свят
надарява с аромат.

На лоза не зрее той
и нарича се…
/шибой/

*
Вчера Вера тъй ми каза:
- Зная аз какво е ваза
и какво е, мамо, кана,
както знае го и крана.
После изведнъж отряза:
- Как тогава ти във ваза
каниш се да сложиш кана,
виждам, даже си засмяна.
Отговорих без подкана:
- Дъще, не прави сравнения!
Има думичката кана
тъкмо две,да, две значения.
Първото го знаем двете.
Другото е нежно цвете.
/кана/

*
Виждам аз, този храст
вкъщи разцъфтява.
Всеки миг,всеки час
с аромат опиянява.

Ала мама казва: - Ти
стой от него по-далече.
Той мирише и блести,
но отровен е, човече.

Имай си едно наум,
даже чуеш ли…
/зокум/

*
Синьо е като сълза
то под дъб или бреза
и цъфти в самия мрак,
но не чака в мрака знак,
а тревожи с топъл звън
вашия - и моя сън.
Може би и ти разбра,
че е то…
/буди гора/

*
Рошав е като хлапак,
крачи в пухкавия сняг,
палав и нетърпелив,
доста дързък, даже див.
Уж си няма той гласче,
а пък птица и зверче
буди в нашата гора.
По е жълт и от зора
и дори от слънчоглед.
И сега ли не разбра,
че това е…
/гороцвет/