Конрад Фердинанд Майер

превод: Боян Ангелов

РИМСКИ ФОНТАН

Издига се водата, после пада,
разлива се по мрамора със звън,
покрива с бисерна мъгла площада.
Отеква тя за втори път, навън
без да излиза, и за трети път
преляла, пак избликва…
Раздава и прибира мокра плът.
Шуми и стихва.

НЕСПОКОЙНА НОЩ

До утринния полумрак,
в съня ми сякаш беше,
сърцето ми в неравен такт
подобно чук ехтеше.

Сякаш лудуващи деца
в предсърдието бяха
и чувах ги в просъница
как удряха, крещяха.

Когато се роди денят,
все още укротявах
немирниците в мойта плът,
в сърдечната държава!

ВСИЧКО Е ИГРА

Не вярвай в песните ми, в тях
светът не се побра.
Малко тъга и малко смях,
и всичко е игра.

Ти образа ми заличи,
преди да изгоря
с пожара в твоите очи,
щом всичко е игра!

Без плач отново ме вплети
в картина от зора.
Изсъхнаха сълзите ти
и всичко е игра!

КРАЯТ НА ПРАЗНИКА

С приятелите на Сократ седяхме,
беседвахме, полупияни бяхме.
Дойде младеж, доколкото си спомням,
с флейтистки две пленителни и стройни.

Посрещнахме ги с чаши полупразни;
с поклон, че младостта е в този празник
на кръг увяхнал от изтляла слава…
Тихо! Флейти смъртта предизвестяват!

САМО СЛЪНЦЕТО Е ВЕЧНО

Тръгвам днес на дълъг поход в родните ми долини,
в запустели лесове под върхове с плешивини.
Моят лес и моите песни, моят шепот и поклон:
- Само слънцето е вечно, вечно хубаво е то!

И тръстиките отсреща, дето дреме смях ленив,
пращат приливи горещи от момчешките ми дни.
Срещу мен стада далечни ми пригласят с бодър тон:
- Само слънцето е вечно, вечно хубаво е то!

НАД КАНАЛЕ ГРАНДЕ

Над Канале Гранде падат
плътни сенки свечерени
и безчет гондоли тъмни
плават в шепотна потайност.

Ала между два двореца
грейва слънцето вечерно,
с парещ блясък озарява
на гондолите следите.

В яркост пурпурночервена
гласове и смях се смесват.
Жестове галантни канят
с палави искри в очите.

В една малка, къса пряка
лута се животът властен
и изчезва в мрачината
като непонятен шепот.