НЕ СВЪРШВА ТАЗ ВОЙНА…
Стихотворение в проза
Не свършва таз война…
Навсъде из градините цъфнали са зюмбюли и лалета и топло слънце нежно милува с кръвта юнашка оросените полета…
И розите скоро щат цъфна, и славеите пак ще запеят през радостний Май.
Но родний край все е далеч - сърце ми тъжно плаче за сладкий лик на мойта мила и към север* жадно поглед извръщам.
Уви, ний тук сме още… За подвизи други родно племе може нови кърви да пролей…
Не свършва таз война…
Навсъде из градините цъфнали са зюмбюли и лалета и топло слънце нежно милува с кръвта юнашка оросените полета…
Сарай, 8.04.1913
——————–
* към север - България - бел. авт.
