МАЙЧИНА ПЕСЕН
МАЙЧИНА ПЕСЕН
Спи, мой сладък, спи, мой малък,
и ще имаш скъп подарък,
щом престанеш да говориш,
и очите си затвориш
ще те грее във градина
малка, ясна месечина
и ще видиш, на редици,
как ще дойдат златни птици,
с песнички на твойто рамо
да заспят. Ще трябва само
да посегнеш със ръчички,
за да бъдат твои всички.
И ще заблести светулка
на челото ти. И люлка
нависоко ще те дига
като в мъничката книга,
дето се разказва още
как в такива светли нощи,
ако е добро детето,
дядо Господ от небето
с дълга пръчица ще брулне
и звезда ще му търкулне -
спи, да имаш тоя чуден
дар, не трябва да си буден.
——————————
в. „Пътека”, бр. 8, 1933-1934 г.
ЕЖКО БЪРЗОБЕЖКО
Три дни и три нощи кума Лиса
не лежа в леглото си, а писа -
и когато свърши свойто тежко,
силно писане повика Ежко,
който беше за дърва в гората,
и му даде торбичка с писмата,
поглади го по гърба бодливи
и му рече с думи милостиви:
- Слушай, свате, много ми е скука
да живея като дива тука,
затова отдавна съм решила
и програма вече наредила:
утре, пред великденските пости,
да ми дойдат сродници и гости
на модерни танци и забава,
със вечеря - Бог каквото дава.
Моля ти се, тръгвай още днеска,
дори може да не спиш нощеска,
та обходи храсти и падини
и намери моите роднини,
де когото стигнеш и застанеш
за празника ти да го поканиш,
който може, нека дойде с булка,
който може, да вземе цигулка.
И зарадван от честта голяма,
става Ежко и пътя поема
работата по-бързо да свърши,
на Лисана хатър да не скърши,
и потъна в горските пътеки,
за да стигне рано, и на всеки
поканата да даде на време
и веднага отговор да вземе.
Тъй вървеше ден и нощ, додето
мина пролет и настана лято,
и залисан в грижа, не усети
как довтаса есен с дъждовете -
оставаха още три поляни,
та и кумчо Вълчо да покани,
но докато стигна тамо, цяла
бе земята вече побеляла!
——————————
в. „Пътека”, бр. 9, 1933-1934 г.
ЗИМА ИДЕ!
Още златно слънце грее,
но земята леденее
и въздиша, а додето
тъжен гледам над полето,
само сухи листи слитат
или врабчета прелитат
нависоко, да ги види
дядо Господ. Зима иде!
——————————
в. „Пътека”, бр. 10, 1933-1934 г.
ДЕКЕМВРИЙ
Няма слънце, нито птички,
само в пустото поле
черни гарвани, самички,
са размахали криле.
А над Витоша и Люлин,
скрити в сивите мъгли,
за очите ни забулен -
непрестанно сняг вали.
И полето, запустяло
вече с песен не зове.
Скоро всеки град и село
ще потъне в снегове.
Ще заплачат ветровете,
но ще бъдат чудни дни:
хей, дечица, пригответе
свойте мънички шейни!
——————————
в. „Пътека”, бр. 11, 1933-1934 г.
ЗИМНА ПЕСЕН
На Гошо
Хей, шейна-шейнице,
пъргава сестрице,
отнеси ме леко,
леко, надалеко
долу край реката,
дето са децата,
сбрани на пързалка -
бързай, моя малка
пъргава сестрице,
хей, шейна-шейнице!
——————————
в. „Пътека”, бр. 12, 1933-1934 г.
ПАКОСТНИЦА
Боже, колко лоша стана
мойта шарена Писана,
нито дреме, ни лежи -
но когато заснежи,
тя минава бавно в двора
на съседа, край стобора
дебне, после крадешком
влиза в неговия дом,
и се скрива на мазето
в синкавия ъгъл, дето
е събрана зимнина,
за децата, и храна.
Там остава тя, богато
да се храни, докогато
дойде старият съсед
и започне, зъл и блед,
с тънка дрянова тояга
по гърба да я налага,
та да я прогони вън,
дето, като в страшен сън,
подир нея се премятат
камъни или дървета,
докато прескочи, в миг
с диви писъци и с вик
заснежената ограда -
но на нея туй се пада:
щом обича да краде,
вместо мляко, бой яде!
——————————
в. „Пътека”, бр. 13, 1933-1934 г.
НОВА ГОДИНА
Зад гората, дето
вечерта е синя,
слиза от небето
новата година.
Слиза и люлее
сребърна торбичка,
а във нея грее
весела звездичка.
Грее и говори
вредом по земята:
който ми отвори
тази нощ вратата,
и към посегне
и с ръчица хване,
малък ще си легне,
но голям ще стане!
——————————
в. „Пътека”, бр. 15, 1933-1934 г.
ДЯДО КОЛЕДА
Дядо Коледа пристига
и ви носи като дар:
весели играчки, книги
с приказки за снежен цар
или за джуджета мъдри
сбрани до магьосан бряг,
с розови ръце и с къдри
бели като преспи сняг.
Той ви носи нещо ново
от летеца Бибиян,
и войници от олово
и мъничък барабан,
а във своята торбичка
той за всичките е крил
чуден блясък от звездичка -
и елхови клонки свил.
Всеки трябва да го чака
и посрещне шепнешком,
весел и невидим в мрака,
той ще влезе в всеки дом,
а когато си отиде
и се скрие в своя път,
който иска нека види
стъпките му по снегът.
——————————
в. „Пътека”, бр. 16, 1933-1934 г.
ЖЕЛАНИЕ
Искам да порасте
хубав, да личи
с разум, да са ясни
двете му очи.
И да бъде щедър,
и да стане тих,
като летен ведър
вятър, като стих.
Да расте, когато
види във зори
слънцето и като
слънце да гори.
И да го закриля
с ангелски крила
Божията сила
за добри дела.
——————————
в. „Пътека”, бр. 17, 1933-1934 г.
ЗИМНА ГОРА
Зима е - не чу ли,
дори и насън,
хладен вятър брули
дървесата вън,
дето заснежени
белите мъгли,
зли и уморени
дремят! Сняг вали.
А снегът се рони
тихо, нощ и ден,
но и тия клони
скрити в сняг студен
чакат и се молят
в свойта самота,
да се върне пролет
с песен и листа!
——————————
в. „Пътека”, бр. 19, 1933-1934 г.
ФЕВРУАРИЙ
Снегът навън е чист и бял -
и с побелели клони кимат
тополите. Добре дошел,
добре дошел и тая зима,
та в моя сън да донесеш
звезди, които ти сънуваш
и на прозорците със скреж
цветя и птици да рисуваш!
Ала кажи на свойте дни
и свойте нощи, като лани
да не заспиват в равнини
и в заснежените балкани,
защото тръгнала от юг,
макар че още не се види,
ще дойде пролетта - със друг
живот и тя след тебе иде!
——————————
в. „Пътека”, бр. 20, 1933-1934 г.
