ЕСЕН
ЕСЕН
Есен полите размята
и златни листи порони,
Слънчо прокуди далеко,
пойните птички прогони.
Сама остана гората,
да жали млада премяна
да чака зима да мине,
да грейне пролет засмяна.
Посърна жално полето,
тревата сочна изсъхна,
млъкнаха вакли овчици,
кавал овчарски заглъхна.
Вятърът пее, припява,
ронят се бавно листата,
и всичко глъхне, немее -
есен полите размята.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 3, 1930-1931 г.
ПИСМО
Писъмце ще си напиша
аз на онзи дядко, де
всяка зима слиза тихо
от високото небе.
Дето лекичко минава
край заспалите деца
и на всичките оставя
чудни, хубави неща.
Ще му пиша, нека прати
той на кака нов сукман
и забрадка за косата,
от пендари скъп гердан.
И на бате да остави
топла, шарена аба,
голям калпак и във него
златна, новичка пара.
А на мене си не искам
ни абичка, ни сукман,
ни калпаче, ни забрадка,
нито хубав, скъп гердан.
Искам само, като мине
покрай нашата врата,
вътре тихичко да влезе,
да пошушне сал това:
„Нека расне, да порасне
и да стане най-юнак,
никой вече да не смее
да му дума завързак.”
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1930-1931 г.
СЪН
Сън сънува семенцето,
сън сънува под снега
пак грейнала над полето
със усмивка пролетта.
От небето прояснено
Слънчо весело блести.
И отново съживено
всичко радва се, цъфти.
Подновило се полето,
в нов килим се зеленей,
клас класило семенцето,
клас класило, плод люлей.
Сън сънува - жарко лято,
златно жито цял хамбар,
радост светла във сърцето
на орача - Божи дар.
Сън сънува семенцето,
сън сънува - пролетта…
… Тихо, леко от небето
бавно трупа се снега.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 5, 1930-1931 г.
РАДОСТ
Пристигна баба Марта,
отключи златни двери
и Слънчо златолъчи
крилете си разпери.
Възседна кон-огнянец,
пое в ръка юздата,
прекръсти се и мигом
политна над земята.
Заплака баба Зима
и с вехтата торбичка
пое низ друма бавно
с тъга в сърце, самичка.
Размита Слънчо весел
пътечките зарити
и буди цветицата,
в земята топла скрити.
Светлеят небесата
и дъх се нежен лее -
грей пролет светлоока
и радост вредом лее.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 6, 1930-1931 г.
ПОЗДРАВ
Низ поле широко
стадо ще натиря,
свирка ще издялам
и ще си засвиря.
Вей ми, ветре братко,
вей, повявай леко,
Песента ми тиха
отнеси далеко -
в мойто родно село,
през гори, балкани,
в китната горичка,
в ширните поляни,
в схлупената хижа,
дето стара майка
син от гурбет чака,
чака и се вайка.
Песента ми, ветре,
поздрав занеси й,
сълзите й бистри
нежно пресуши й.
Та сърцето старо
радостта да сгрее,
схлупената хижа,
слънце да огрее.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 1, 1931-1932 г.
ДЯДО МРАЗ
Чука-чук!
Пак сме тук.
Зъна-зън!
Ей ме вън -
с бял калпак,
със кривак,
с нов кожух,
цял от пух
и с торба
на гърба,
пълна с сняг.
Чука-чук!
Ей ме тук -
идвам пак,
стар юнак,
старец млад,
белобрад,
снежнодрех -
нося смях,
веселби
и борби,
и игри.
Зъна-зън!
Ей ме вън -
драг не драг
тук съм пак -
старец млад,
белобрад.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 3, 1931-1932 г.
ЖАЛ МИ СТАНА
Когато всичките дечица спели -
невидими камбанки зазвънели,
разтворили се тихо небесата
и облак бял се спуснал над земята…
Рой ангелчета нежни, снежнобели
край сънните дечица прилетели
Играчки чудни тихичко сложили,
крилца развели, кротко приближили,
Навели се, целунали челцата
и литнали пак леко в небесата.
И само тук, край нашта бедна стряха
забравиха - отминаха… не спряха…
Със радост станах толкоз много рано!
… И толкоз мъчно, толкоз жал ми стана,
когато зърнах в ъгъла прибрани
царвулките пробити и съдрани,
коматче хлебец, стаичката бедна
и вън натрупана покривка снежноледна…
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1931-1932 г.
ДОБРЕ ДОШЛА!
Хей, ето вече пролетта,
обляна в слънце и цветя,
със стъпки бързи, тихи, леки
разчиства снежните пътеки;
със живи, грейнали очи
разхвърля палави лъчи
и нежно, с тих и весел звън
пилее ледения сън…
Повява кротко лек зефир,
потрепва сънената шир,
изскачат радостно цветята
над тях светлеят небесата
и пролетта със лек привет
гальовно милва всеки цвет…
И звънват ширните поля:
- Добре дошла! Добре дошла!
——————————
сп. „Светулка”, кн. 6, 1931-1932 г.
ВРАБЧО
Ей, закачко,
босокрачко,
врабче сиво
и игриво.
Днес е лято,
по полето
има жито
до насита.
Ти играеш
и нехаеш,
че ще има
после зима.
Че когато
над земята
студ защипе,
сняг засипе
ти тогава,
луда главо,
ще подскачаш
и ще плачеш.
Затуй, Врабчо,
босокрачо,
опомни се,
постегни се.
И храница
за душица
посбери си,
приготви си.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 1, 1932-1933 г.
ЛЪЧ ПРОЩАЛЕН
Лъч прощален лятото изпрати
над поля, балкани,
поздрав студен есента препрати
тъжно като лани.
Сбраха черни облаци, сърдити
мрачно небесата.
Плахо свиха стебълца превити
тръпнещи цветята.
Сви, изви се вятър пустгорянин
низ усои глухи
и подкара, сякаш драгоманин,
стадо листа сухи.
Трепна жално крясък в висините
и сглъхна в гнездата…
Трепна Слънчо, изгаси лъчите,
скри се в небесата…
——————————
сп. „Светулка”, кн. 2, 1932-1933 г.
