Петър Динеков

„Любов” от Никола Янев, посмъртно издание с предговор от А. Страшимиров.
Трите големи разказа на Янев показват несъмнен талант, който за съжаление няма възможността да прояви силата си.

За него можем да съдим само по онова, което откриваме в тия разкази - още твърде неустановени, неясни, неопределени, и по форма, и по съдържание, обаче, имащи качества, които ги налагат на съзнанието като истински преживяна и почувствувана действителност.

Те са написани топло, задъхано, на места малко нервно, и са напоени с доста голяма доза младежка мечтателност и сантиментализъм, чиито корени се крият в горещата южна кръв на автора.

За това спомага обстоятелството, че се разказва в първо лице и по такъв начин се подчертава по-силно своеобразното пречупване на действителността през неговата душа.

Героите са особено чувствителни, темпераментни, горещо страстни, и изживяват всичко болезнено, особено любовта, която тегне над съзнанието като мора.

Те всички са страдали много, затова са така отзивчиви към всяко нещастие, към всяко болка. Действителността за тях е трагична, околната среда съгласува своя изглед с тяхното настроение, уеднаквява се с него и по такъв начин сякаш се обезличава като нещо самостойно, независимо, самоцелно.

И струва ни се, че външните линии се губят, остава само чувството на автора, което е и чувство на героите, защото той сам е такъв, и то движи действието, създава конфликтите, посочва изходите.

Нека укажем на още една стилна особеност в разказите на Никола Янев, която навярно би го завела до по-широки стилни възможности, до своеобразен, собствен стил.

Това са известна категория повторения, които дават особена сила на израза. например: „Мен ми беше радостно, радостно” (разказа „Без бряг”, най-хубавата работа в книгата), или „Аз писках, писках” - в подобни изрази сякаш чувството замира, разлива се и се стапя.

Както отбелязахме, книгата е снабдена с предговор от Антон Страшимиров - написан живо, в който личността на Никола Янев е очертана под един особен ъгъл на зрение.

Именно, Страшимиров разглежда неговото творчество като израз на две диаметрално противоположни стихии - неговата гореща южна природа, противоположна на хладната сдържаност на средата.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 3, бр. 103, 21 февруари 1931 г.