Любинка Донева

превод: Милена Обретенова

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Да не кажеш само, че не съм ти казала
Ще опитам да не те гледам никога
Просто ще те гледам всеки ден
И когато
в пепел се превърна
частичките мои ще бъдат ти
или
ако ти пръв се превърнеш във пръст
тревата върху теб
ще бъда аз.

ПЕПЕРУДА И СИНЧЕЦ

Цяла сутрин
Неразделни
Тя запленена от синевината
На росата - гостенка във неговия дом
Той очарован от възбудата
на трепкащите й крилца.

ДОМЪТ НА ПРАЗНОТО

Надува се празното
Хвали се
Аз съм царят в този дом
Силата ми се множи
От вашите души -
Отворени врати за моя пир
И си играя с вас
Като във огромни стаи
Като в лабиринти
Тук съм
Но не можете да ме намерите
Искате
Но не можете да ме изгоните.

ГОСТЕНКА

Седим си ей така
Аз и смъртта
Във моята огромна стая
Аз върху износения диван
От посивяло прашно кадифе
Тя забързана и нетърпелива
Върху дръжката на прозореца
Жълто палтенце
С тук-там
тъмносини петна
И безгрижна някак си във жълтото
На присмеха ми се подиграва
От джоба й стърчи молив
Пиша, тълкува ми,
Граматика на отчаянието
А аз дръзко й се смея
Празна, казвам,
Книгата ти ще остане
И зная, че лъжа
И тя знае
Но ме оставя да сънувам.

ДЕЦА

Минерали
Светлина
И камъчета скъпоценни
Размножени
Плътни капки радост
Чупливи кристали
Съвършени
И целебни.

СЪЗНАНИЕ

В душата на мрака
Водите в студа вече узряват
Мъгли и сенки
Се строяват
В плътни рояци
Сърца като игли
Игли вместо сърца
Игри
и тъга.

ТЪМНИНАТА

Кръвта на тъмнината
Се е изляла като лепкава смола
На пода
На старата къща
И сега изпълва
И избата и стаите
Расте
Във всички посоки
Край ъглите се вие
Меси
Тесто от мъгла
Плач.

ГОДИНАТА

Всред тъмнина непоносима
Едва крета годината
С буца
в гърлото
И с пълни
с прах очи
През костите северът танцува
А от дълбините на небето
Тежък екот
Пада
В парцали от мъгла.