Александър Филипов

В тая интересна и значителна книга, очерки, г-н Влайков е предал някои от така богатите с опит и наблюдения спомени от дългата служба на своя брат. а те съвпадат с времето на нашия свободен живот от 1878 г. насам и ни предават зараждането и развитието на българската държава.

И в това отношение очерките на г-н Влайков имат значимост и цена не само в едно отношение. Защото след като са истинско, хубаво литературно дело, те добиват и облика на важен документ за историята на нашия обществен живот.

Наистина, със своя голям дар на разказвач, г-н Влайков е съумял да направи от неинтересната понякога материя на чиновническия живот живи разкази, които се четат с радост и лекота. И пристъпили с известна предубеденост, дали ще можем да преодолеем и първите страници на книгата, ние се увличаме. Влайковият разказ ни овладява. Неговото слово е преобразило тая наглед суха материя в сочно дело на изкуството.

Но освен като значителен литературен, художествен факт, „Чиновничество и властници” е книга и с ясно подчертана обществена тенденция. Г-н Влайков догонва в очерките си и други цели - на активен обществен деец, на възпитател.

Струва ни се, че книгата му е израз на онова чувство за обществен дълг, което кара авторът да бъде не само спокоен наблюдател, да се задоволява със спокойното изобразяване на добро и лошо в нашата действителност, а го задължава да има дейно отношение към люде и дела, да реагира, да одобрява, или да се възмущава, да съди, да учи, да ни зове към дълг.

Книгата на г-н Влайкова иде тъкмо навреме. Тя ни напомня с достойнство и настойчивост задълженията ни към народ и държава, които ние сме почти забравили, пренебрегнали в това време на нравствено и обществено падение.

В страниците на тая напоена с най-здраво и чисто гражданско чувство книга ние намираме пример за онова, което толкова често липсва сега у нас - доблестен, честен характер, воля за труд, оня скромен, безшумен, но толкова по-дълбок и истински патриотизъм на човек с обществено съзнание.

„Чиновничество и властници” е не само констатация на днешното печално състояние на нашето общество. В своята бегла схематичност тя ни връща назад до нашето освобождение, за да ни даде в перспективата на времето политическото развращаване на българския народ, да разясни причините за доста наши обществени недъзи, които така зле разяждат националното ни здраве.

И всичко това г-н Влайков е сторил с внимателно благородство, без крясъци, каквито така често слушаме в нашите варварски обществено-политически нрави. Така тоя енергичен граждански зов е хубаво уравновесен и с една човечност, с една културна аристократична сдържаност. Г-н Влайков никога не минава границата на разказа, за да стигне до памфлета, до публицистиката.

Сякаш верният усет на художника е водил духа на автора, за да сдържа при опасностите на афекта. И тогава ние разбираме добре, че именно в тая висока художественост на Влайковата книга е и нейната убедителност, нейната сила на внушение.

——————————

сп. „Златорог”, г. 15, кн. 4, 1934 г.