Ненчо Илиев

Върхът Мара-Гидик е скалист, издаден напред и страхотно надвесен над селото Острец. Полите на Мара-Гидик са пременени с тъмно-зелена гора, прилична на гигантска кадифена рокля. С буен устрем Мара-Гидик иска да се отдели самотна от главната верига на Балкана, за да се покаже с всичката си омайна красота.

Самият връх Мара-Гидик е продълговат и тесен, подобно на параходен мост. От двете страни на този планински мост се отварят шеметни бездни. Прекрасната картина, която се разкрива между Мара-Гидик и Юмрукчал, внезапно ни грабва и смайва с такава мощ, че се чудим: на какво по-напред да се любуваме, и дълго стоим онемели, смаяни, опиянени…

Бездната между Мара-Гидик и Юмрукчал е неизмерима и осеяна с приказни хубости… Вековни тъмно-зелени гори и островърхи склонове стройно са наредени - едни от други по-величествени и примамливи… Склоновете имат очертанията на Пиринските висоти.

Но тук има и нещо друго: от тук Балкана разгъва необятните си вълшебни дебри с ненадмината красота!

Мара-Гидик царствено се издига сред вкаменени планински вълни. От изток се разкрива също тъй вълшебна долина. Догдето погледът достига, разстилат се неописуеми красоти.

От тук се вижда сгушено Севлиево до живописния Крушевски баир; от тук се вижда и Дунава, протегнат като сребърна ивица. А над всичко господствува масивният лоб на Юмрукчал. Той гордо и с вяра гледа двете Българии…

На запад от Юмрукчал като египетска пирамида победоносно издига острия си скалист конус върхът Купен.

А по-нататък, забулена в синкав воал, се слива с небесата Амбарица, сякаш се надига на пръсти и иска да види Дойран, гдето нейните храбри троянци оставиха скъпи героични кости, но обезсмъртиха едно име тъй славно и тъй гръмко, че Албион още трепери…

Какви поляни! Какви урви! Какви гори и какви пенливи потоци! Колко е хубава България, Боже мой!…

——————————

сп. „Детска радост”, кн. 7, 1937-1938 г.