ГРАФИНЯ ДЕ НОАЙ
Във френската литература винаги е имало много писателки. Но двадесетият век е особено плодовит в това отношение. След 1900 г. във Франция се появиха истински талантливи жени, които с прави съперничат на мъжете.
Имената на Колет, Жерар д’Увий, графиня де Ноай, Марсел Типер и др. са вече познати по цял свят и стиховете или романите им имат почти еднакво разпространение с произведенията на най-добрите съвременни писатели.
Най-талантлива и безспорно с най-голямо влияние от всички тия писателки е графиня Анна де Ноай.
Родена Бранкован, по баща румънка, графиня де Ноай се е родила в Париж и по чувство, и по творчество е истинска французойка. Литературната си дейност тя започва със стихотворния сборник „Безбройно сърце”, който вече затвърди името й на първостепенна писателка.
След тоя сборник графиня де Ноай развива голяма писателска деятелност. Досега е публикувала повече от десет тома стихове и романи, между които най-известни са: „Нова надежда”, „Живи и мъртви”, „Сянката на дните”, „Вечните сили” и „Честта да се страда”.
Поетическият дар на графиня де Ноай не е много разнообразен. Макар, че владее с еднакво съвършенство и изкуството на стихове, и прозата, но все пак тя е една и съща и в лириката, и в романа си.
В творчеството й се преплитат две души - на романтик и на класик. Романтичното у нея се състои от нежната впечатлителност, тъй присъщо въобще на женската душа, а класичното у нея личи главно от чувството за мярка, което е тъй характерно в произведенията й.
Тук е интересно да се отбележи, че във френската литература се подвизават много писатели от чужд произход, които са научили до съвършенство френския език, благодарение на изучаването произведенията на френските класици от 17 и 18 век.
Такъв е случаят напр. със знаменития вече Панаит Истрати, така е и с Анна де Ноай. Въпреки чуждия си произход, въпреки романтичните си склонности, тя е вече изцяло френска писателка, чувствува всичко като истинска французойка и то благодарение богата литература на 17 век, която тя подробно е изучавала.
Романите на графиня де Ноай са повече лирични изповеди, отколкото описание на нравите. Жената въобще, с известни изключения, разбира се, когато е писателка, е повече склонна да предава свои лични преживявания, отколкото да рисува околната среда и да предава наблюдения - така е и с графиня де Ноай.
Нейните романи са великолепно написани лирични изповеди от трето лице. Това, разбира се, съвсем не ще рече, че на авторката липсва наблюдателска способност. Романите й са пълни с наблюдения, но над себе си. Като всяка предимно мистична натура, и графиня де Ноай може сполучливо да наблюдава само себе си.
И затова, колкото и добри по стих и език да са романите на графиня де Ноай, нейното значение си остава главно в лириката. Чрез поетични образи госпожа де Ноай ни дава пречупена многообразната душа на света. А с последния си сборник „Честта да се страда” и с обществената си дейност, тя показа, че като истинска французойка, умее да живее и страда ведно с цялото човечество.
——————————
в. „Литературни новини”, г. 1, 16.10.1927 г.
