ПРОЛЕТ
ПРОЛЕТ
Вишат се ведри небеса,
в полето весел смях ечи
и топли слънчеви лъчи
огряват цветни дървеса.
Блести алмазната роса.
О, пролет! - вече стъпва тя
и рони милвани цветя
от свойта свилена коса.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1919 г.
СВЕТУЛКИ
Денят заспива в свойте златни люлки.
Дрезгавини се стелят в полска шир -
блестят сред мрака малките светулки
и благославят божий мир.
Нощта отпуща бронзови крила -
тъмнее притаена долината
и светят ни по друма - в мрачината -
светулките на нашите чела.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 1, 1920 г.
ПРОЛЕТ
Веят ветровете южни,
китна пролет подрани!
Затрептяват теменужни,
теменужни далнини.
Виж полята заблестели -
слънцето ги размрази -
там цветя разцъфват бели,
бели момини сълзи.
——————————
сп. „Светулка”, кн. 4, 1920 г.
