Преди десетина и повече години Велчо Милев започна своя творчески път като поет. Още тогава в стиховете му правеше впечатление едно хубаво любопитство и интерес към живота – нещо, без което нито един творец е невъзможен.
…
Същото остро зрение за характерен детайл, за пестеливо изграждане на образ, богатство на вътрешните асоциации откриваме и в останалите – печатани и непечатани – разкази на Велчо Милев.
При неговата бавна и съсредоточена работа, при внимателното му вглеждане в живота, при цялото му уважение към словото, той не бива да се размине с успеха. Което от сърце му пожелавам!

ИВАН НИКОЛОВ, поет
Литературен сборник “Кръгозор”, бр.2/1978 г.

Винаги съм се страхувал от онези таланти, които освен литература друга професия нямат. Ето защо погледът ми е повече към онези, които идват от школата на живота. Подобен е случаят с Велчо Милев, фелдшер по професия, който през 48-годишния си живот е трупал знания и е печатал разкази в периодичния печат. Така че книгата е плод на дълъг стаж. Първата повест “Родът на Крачаните” опровергава подозрението спрямо наличието на дилетантски подход или на среща с редакторско снизхождение. Първите страници изострят читателското желание да се прочете творбата докрай.
…
С чист и жив слог, без да повтаря известния писател Константин Петканов, авторът изобразява с нови краски старата сцена – българинът плаче над земята и се радва на нея, и я проклина, и я гали, за да каже в сетния си час: земице, прибери и мен.
Той не е неин роб, тя го прави и творец. И по силата на това той притежава и чувство на свобода, което взема преднина в решаващите мигове.
…
Тази книга известява за появата на добър разказвач, идещ от Тракия.

МИХАИЛ ВАСИЛЕВ
АБВ, брой 21, 22 май 1984 г.
(отзив за “Родът на Крачаните”)

…Проследявайки развитието на своите герои, Велчо Милев стига до обобщения за смисъла на човешкия живот, за същността на подвига.
…
За яркото художествено въздействие на творбата допринася и сполучливата художествена реализация, овладеният, образен, на места метафоричен език, спокойната епичност на повествованието.

АНИ СТОЙЧЕВА
Назад… към корена, 1984 г.
(отзив за “Родът на Крачаните”)

“В “Родът на Крачаните” Велчо Милев защитава мисълта за неоспоримата необходимост от приемственост на нравствените норми, за оня модел на мислене и поведение, особено в екстремни ситуации, доказал своята устойчивост.
…
Затова така пристрастно и проникновено се вглежда той в съдбата на стария Крачан – определено най-сполучливия образ в повестта, въплъщение на изгражданата с години в народното съзнание представа за мъжество и сила на духа. Това е герой, който не буди съмнение в своята истинност. Излят монолитно, премерен точно в историческата и философската си дълбочина, осмислен от дистанцията на изтеклото историческо време, този образ въздейства със силата на авторовото внушение.
…
Крачана носи само един страх – да не опозори името си и да не се окаже извън времето си.
…
Необходимо е непременно да се отбележи умението на Велчо Милев увлекателно да води разказа, да въвлича читателя в света на своите герои, да рисува картини и ситуации, да разкрива характери, т.е. налице е едно уверено, зряло и смело владеене на тайните на словесното изкуство. Явно е, че авторът е сред творците, които са в състояние да превърнат и незначителната случка в завършена, изградена с мярка и усет художествена творба.”

ИВАНКА АНГЕЛОВА
“Приемствеността на нравствените норми”
“Зорница”, 1/1986 г.

В повестта “Родът на Крачаните” най-напред ми направи впечатление вътрешната динамика и суровата пластика на повествованието, както и умението на автора да те пренесе неусетно в атмосферата на събитията, да обрисува ярка природна картина /прииждането на реката в Марин дол/, да нанесе едрите щрихи на колоритните образи /старият Крачан, синовете му, Крачанката/…
…
Наистина трябва да се признае на Велчо Милев, че с повестта “Родът на Крачаните” е направил уверена крачка в развитието си на своеобразен белетрист.”

ГЕОРГИ М. ГРИГОРОВ
“Успешен дебют”
“Трудово дело”, бр.25, 1986 г.

…В народната душа и в историята той /Велчо Милев/ търси онзи чист и живителен извор, от който да почерпи и сили, и вдъхновение, и мъдрост, и упование.
Поетичната същност на таланта на В. Милев го отвежда встрани от баналното, предвзетото и претенциозното и го отвежда в романтичните и епични сфери на ярките конфликти и характери, там, където е изгарял, възкръсвал е и се е калявал българският дух
Чист е изворът, от който пие писателят, затова е чиста и прозата му.
Очевидно не суетата, а самовзискателността и отговорността е в основата на неговата успешна изява.
…
Велчо Милев устоя на изкушението на суетната прибързаност и ни се представя с една сериозна, изстрадана книга, чужда на модните увлечения, на евтините литературни трикове. Талантът му на разказвач е силен, защото черпи сокове от живота и от народната съдба.
Дарът на автора да разказва естествено и непринудено, образно и емоционално е безспорен. Но освен природна даденост, той очевидно е и начин на живот на твореца – близо до естеството, до обикновените хора.
Той така обича природата, че я одухотворява: “Не утро – вир!” В такава картина ясно се оглежда и душата на писателя – човечна, чиста, захласната по красотата.
Явно, пред нас се е родил писател, почерпил езикова и образна сила от неизчерпаемата съкровищница на народното творчество и живия, говорим, хубав български език.
От съприкосновението с живота и историята се раждат и онези пълни с красота и правда образи и картини, които ни завладяват и вълнуват, дори когато са измислени.
…по дълбокия си патос тази ярка творба носи съвременно внушение и казва своя дума за героя в литературата. Може да се възрази относно жанровото определение повест-хроника – това е по-скоро повест-поема.
…
В тази зряла творба авторът се е осъществил цялостно и силно, с най-хубавото от себе си и от таланта си. Тя е от онези произведения, които са нещо повече от изкуство, защото са вече живот. Без съмнение, тя ще се нареди сред сериозните завоевания на съвременната ни историческа проза.

ПЕТЪР ТОНКОВ
“От чист извор”, “Зрял дебют”
и още… при първото представяне на “Родът на Крачаните”
6.12.1984 г.

На Петър Тонков – човека, критика и приятеля – дължа много.
Той не доживя своя живот, не доживя и следващите ми книги.
Поклон пред светлата му памет!
Велчо Милев

Художествен факт е втората белетристична книга на Велчо Милев – “Дом за еднодневки”.
Шест години след “Родът на Крачаните”, се срещаме с един умъдрял творец, отправил поглед към общочовешките ценности на своите съвременници.
…
В петте новели разказът се разплита като слънчева есенна прежда, пъстроцветна от тъгите и радостите, за да заплете един живот.
…
Поетичната, сетивна проза на Велчо Милев, богата на образи и метафори, очертава герои и образи, води ни по лъкатушещи пътеки, разкрива ни неподозирани гледни точки. И над всичко това – приглушената болка на човека в есента на своя живот. Пред прага на вечността. Когато най-важното е едно – да открие Златното сечение. Ще го намери ли? Никой никога не знае…

АНТОАНЕТА ЙОТОВА
“Миг като вечност”

“Поредната книга на писателя Велчо Милев “Топлият полюс” отново е свързана с родното място – град Меричлери.
…
На Уилям Фокнър принадлежи сентенцията: “Моята земя е много малка, малка, колкото пощенска марка”.
В тази метафора се съдържа голямата истина, че стойността на художественото творчество не зависи от периметъра на авторовото полезрение, а от задълбочения анализ и обобщенията.
…
…аз определям книгата като лиричен роман. Верен на своя творчески темперамент, Велчо Милев свива повествованието до минималните размери. Посланията си към читателите той изпраща чрез лиричните обобщения.
…
Най-здравата нишка на творбата е недостижимата мечта за Топлия полюс. Покрай нея минават и отминават събитията, но тя все се отдалечава и запазва константната си дистанция като видимата ивица на хоризонта.
…
Сполуката на автора е, че е намерил една много рядка форма за художествено внушение, която позволява творбата първо да се почувства, а после да се анализира.
Книгата на Велчо Милев ми дава основания да твърдя, че той е сериозно явление в съвременната българска литература и би трябвало да бъде оценян, както му се полага, не на регионално, а на национално равнище.

ЛЕКО СЛАВОВ
“На своя земя” 2.11.2004 г.

До сега познавах само Йовков – майстор на малките, но големи литературни творби, сега вече знам, че има и друг такъв автор – Велчо Милев.

ПАРУШ ПАРУШЕВ, писател
При представяне на книгата “Див пелин и сладка вода”
в Огледалния салон на Издателство “Захарий Стоянов”

“Тази вечер сме се събрали, за да отдадем нужното внимание и почит на един от най-стойностните ни съвременни белетристи – Велчо Милев.
Още с първата си книга – “Родът на Крачаните” – Велчо Милев е направил своята заявка за сериозно присъствие в българската литература. Още тогава писателят отправя взора си към необходимостта от връщане към духовните измерения на националното самосъзнание, към корените.
…
…няма да е пресилено, ако спомена, че Велчо Милев е постигнал /в книгите си/ внушенията за Йовковската всеопрощаваща доброта.
…
В “Корени и кълнове” Велчо Милев води сюжетната нишка на творбата си към едно от мащабните си внушения: “Окореняваш се и се извисяваш духовно”.
…
Затова си мисля – благословен е Велчо Милев. Здраво пуснал корени в земята на родното Меричлери, той черпи от нея и вдъхновение, и сили, за да ги предаде типично по неговия благ и ненатрапчив, но и неотстъпчив начин за подем и вдъхновение на поколенията.
…
Простете ми сравнението, но аз лично намирам много прилика между стиховете на Висоцки “Отражается небо в лесу как в воде” и началото на романа “Топлият полюс” – “Тази равнина е един безначален и безкраен гърч. Гърч е самата тя, застинала в хълмове и падини… Той отива далеч на север, към призрачните в зимното утро предпланини”. Само окото на художника може да улови красотата на обикновени природни дадености, и само перото на ваятеля на словото може да ги превърне в ярки и запомнящи се метафори и сравнения.
Благословен е Велчо Милев и защото – затворен в своята “килия”, както сам нарича полустаичката, полукилера, който използва за “писателски кабинет” успява да ни изненада с все по-нови и все по-добри творби.”

ЖИВКО РУСЕВ, литератор
Представяне на романа “Корени и кълнове” в Димитровград. 01.11.2006 г.

Беше отбелязана с хубави оценки и книжката ми “Епиграми” от Маргарита Симеонова и Диляна Христова.
Благодаря на всички. И особено – на моите читатели, които с писма и при срещи доказват, че имам почитатели и съмишленици. Благодаря им!
Благодаря и на “Литературен свят”, който разпраща книгите ми наистина по целия свят, където има българи. Както и на “Книги NEWS“, предоставящ ми трибуна за моето разбиране за истинска литература.
Велчо Милев