Д-Р МИХАИЛ ПУНДЕВ
Днес, когато поменуваме тъжната десетгодишнина на неговия брат, не бива да забравяме и другата жертва - д-р Михаил Пундев.
Добил солидно образование в Германия, той не можа да изгуби нищо от широтата на своя дух и от свободното си отношение към неща и хора при допира с една научна материя, понякога твърде схоластична със своята наложителна латинска терминология.
Д-р Михаил Пундев, обаче, не беше само един солиден юрист, който си играеше с правото, но в същото време и роден филолог. Той владееше до съвършенство няколко чужди езици, и то не само по граматиките, а живо и пълно.
Познаваше, например, духа на немския език много повече от мнозина немци и гъвкавостта на френския с неговата духовитост му беше станала втора природа.
Жаждата за знания и вродената, а не показната, скромност, станаха причина д-р Михаил Пундев да се прояви главно като преводач, макар че той имаше всички данни да бъде един от прекрасните наши учени и в същото време да остави следи в литературата ни като полемист и памфлетист. Доказателство за това са малкото фейлетони и очерки, които той остави.
Въпреки всичките си способности и като висш чиновник, и като журналист, д-р Михаил Пундев предпочиташе да остава на сянка, за да изпъква неговият по-малък брат, чиято литературна кариера вървеше все нагоре. У този духовит и на пръв поглед ядовит със сарказмите си човек имаше такова братско чувство, което издаваше безкрайна нежност и доброта.
Когато по-малкият брат биде прострелян на улицата, д-р М. Пундев сякаш почна нарочно да търси смъртта. За него изчезна всякакъв смисъл в живота. И той стана жертва за идеите на брата си, които бяха станали вече и негови.
Д-р Михаил Пундев принадлежеше към политическа организация, която имаше по-друга идеология. Затова всъщност той загина само от скръб по по-малкия си брат, с мисълта сякаш да отиде да го пази и брани и далеч там някъде в небесните селения.
——————————
в. „Литературен глас”, г. 12, 06.03.1940 г.
