Ценко Цветанов

Аз знам едно царство чудесно,
аз знам един дивен кът,
във него отивам със радост -
там бил съм не един път.

То крие във себе безмерни,
скъпи богатства за нас;
аз грабя ги в нощите черни,
през дните и всеки час.

Там бисери има събрани,
кат слънце всякой блести;
градини вълшебни, огряни -
чудни, омайни звезди.

Богатства събирани дълго
много години наред,
от хора незнайни и знайни,
трупани там са отвред.

В туй царство прекрасно се стига
пред светлите му врати -
по пътя на родната книга,
която и в мрака блести.

Във нея са сбрани безмерни
богатства, бисер за нас.
Другари са книгите верни -
стоя пред тях във захлас.

——————————

сп. „Светулка”, кн. 1, 1945 г.