ЦАРЕВА РЕКА – РОПОТАМО
ЦАРЕВА РЕКА - РОПОТАМО
На изток, в моята родина,
край черноморски брегове,
с гласа на чудна окарина
една река безспир зове.
Звучи на Странджа там гората
и в нейния хайдушки сън
на Ропотамо пей водата
и глъхне в тих и меден звън.
А лилиите белоснежни,
като небесните звезди,
потръпват и целуват нежно
зелени, приказни води.
——————————
в. „Славейче”, бр. 1, 1936-1937 г.
ЕСЕН
От север вятърът подгони
пак тъмни облаци ята.
И литнаха от всички клони
отдавна мъртвите листа.
На юг веч птиците небесни
лазурния поеха път.
И ехото на тъжни песни
заглъхна в моя роден кът.
Клокочат ручеите само,
клокочат из букака стар.
И тръгна с брадвата на рамо
в гората бедният дървар.
——————————
в. „Славейче”, бр. 2, 1936-1937 г.
БОЖИЯТ МОРЯК
На гемия златна и крилата
броди свят Никола по морята.
Първоангел, Богу драг светия
той владей над водната стихия.
Спира злите ветрове студени
и вълните в кораб устремени.
И спасява бедните рибари,
ако вихър някъде ги свари.
В буря нему пътници се молят
и небесната му чакат воля.
На Никулден риба златопера
за светеца всеки ще намери,
че на рамо с златомног сокола
ще пристигне пак свети Никола.
Ще прекръсти рибника, софрата
и ще литне да теши морята:
разярените вълни да спира,
никой по море да не умира;
водните вихрушки да смирява
и живот и здраве да дарява!
——————————
в. „Славейче”, бр. 3, 1939-1940 г.
СБОГОМ, ДЯДО МРАЗ
Свих конци, направих
мартеница аз.
По живо, по здраво,
сбогом, дядо Мраз!
А гердан ми сложи
баба на врата.
Милички ми Боже,
идва пролетта!
Пак лъчи огряха
селския ни храм.
Върху всяка стряха
екна шум голям.
Малките врабчета
щурат се, летят.
Облаци в небето
бавно се влекат.
И с кавали медни
свири пролетта.
Дето да погледна,
Боже, все цветя!
——————————
в. „Славейче”, бр. 7, 1939-1940 г.
РОДИНА
Земята моя родна
обичам и не давам.
Земята си свободна
ще любя и прославям!
Не зная обич друга
по-свята и по-трайна.
Да врязва като плуга
в сърцето свойта тайна.
Да пее като птица
в душата на поета.
В нощта като звездица
на пътника да свети.
Земята моя красна
и Бог самин обича.
И с любовта си властна
съдбата й обрича.
——————————
в. „Славейче”, г. 6, бр. 3, ноември 1941 г.
ПОХВАЛА НА ОТЕЦ ПАИСИЙ
Отец Паисий с малка книга
разкъса робската верига
и българския смел народ
възвърна за велик живот.
А думите му прости бяха,
затуй като пожар горяха
и оживяваха в сърцата
народна свяст за свободата.
С богочовешки глас дълбок
като всебългарски пророк,
Отец Паисий с думи ясни
говореше неща прекрасни:
„Историята ми четете
и свободата си пазете!
Позайте своя род прославен,
от вас незнаен и забравен!
На словото бъдете стражи
и Бог вразите ще накаже,
че българският прост език
е най-свещен и най-велик!”
Мълви и днес монахът строг
и топлата му, вечна реч
блести като небесен меч.
Звучи в душите ни смълчани
като далечните камбани
на Светогорската обител.
И нейният монах-учител,
на българското слово войн,
за вечна слава е достоен!
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 6, 1939-1940 г.
ОБЕТ
Аз от майка си пресвята
българско съм мляко пил
и любов към мойте братя.
Българин съм се родил!
От бял Дунав до Егея
и от Черното море
чак до Охрида синее
родното над мен небе!
И във равнината златна,
и в Балкана тъмногрив,
всред земята благодатна -
аз съм българин щастлив!
И пред Бога се заричам,
който всичко може, знай:
Да обичам, да обичам
родната земя безкрай!
——————————
сп. „Орле”, кн. 7, 1941-1942 г.
