Теодор Траянов

(личен спомен)

Антон Страшимиров принадлежеше към ония много малко български писатели, които живееха дълбоко с проблема за историческата съдба и историческото предопределение на българския народ.

Спомням си за нашите безкрайни нощни беседи през 1906 година, когато се поднови и обнови списанието „Наш живот”. Говореше се върху много въпроси, предимно литературни, но като неизличим спомен остават и до днес съжденията на темпераментния голям писател за Егея и Кавала.

И той, македонският общественик, чиято беззаветна любов към поробения брат идваше до самоотречение, - беше един от първите в българската общественост, който още тогава схващаше съдбоносното значение на беломорския въпрос.

Нека спомена още, като много скъп личен спомен, че появяването на моята балада „Тайната на Струма” тури край на отчуждаването, което беше настъпило между нас, по чисто литературни причини.

Трагичността в българския устрем към свободно море, изразено в тази балада, допадаше много на Страшимиров. И той навремето често обичаше да цитира последния куплет.

За изключителното културно-обществено значение на неговото огромно литературно дело ще имам случай да се изкажа друг път.

Предаденият личен спомен е дан към големия общественик и ценен приятел.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 10, 19.01.1938 г.