Павел Спасов

Тихомир Павлов. Българите в Моравско и Тимошко. София, 1931 година. Издание на комитета на Западните покрайнини.

Авторът на книгата е познат на публиката със своите белетристични творби и затова не малка е изненадата, когато го виждаме в една историческа и фолклорна материя. По тия съображения и отношението към книгата е по-строго при мисълта, че не е писана от специалист. И затова още по-отрадно е да се констатира, че книгата е написана след дълго и обстойно проучване, с вещина и със сериозно родолюбиво чувство.

След един погрешно наречен „кратък” исторически преглед, авторът се спира на опитите за асимилиране на българското в Моравско от страна на завоевателя и после се впуща във фолклорните проучвания, които той е правил непосредствено на място.

С цитати от сръбски източници и слушани на самите места песни, Тих. Павлов доказва безспорно не само българския произход на населението в Моравско и Тимошко, но и факта, че и сега местните жители говорят на наречие, в което липсват чисто сръбски корени и думи, а се срещат често типични български изразни средства.

До заключението, че този край е населен с българи, иде и по описание на носията, която се рязко различава от сръбската, а най-главно сравнявайки народните обичаи и поверия.

Следва друга глава, посветена на Моравския българин в сръбската белетристика, я която е явно едно основно проучване на сръбската литература и на нейните отрасли: моравска и шумадийска.

Авторът завършва с една характерна част: на какъв „сръбски” език говорят днес моравци, в която част е направено едно нагледно сравнение, целящо да докаже неговата теза.

Не съм специалист, за да дам научно нему право. Но все пак препоръчвам на всеки, който се интересува от народностния проблем и изказвам надеждата си, че Тихомир Павлов ще ни даде и други подобни трудове.

Издържана във всяко едно отношение, книгата заслужава да бъде прочетена.

——————————

сп. „Хиперион”, г. 10, кн. 7, 1931 г.