Петър Горянски

Напълно възприел схващането, че художествената критика трябва своевременно да отбелязва и осветлява литературните факти, Васил Каратеодоров е издал по повод предстоящия юбилей на Кирил Христов специална студия върху творчеството на големия поет.

В новата си книга младият есеист е останал верен на досегашните си идейни и естетически разбирания. Той не разглежда художествените прояви изолирано, а се старае да открие органическата им зависимост от социално-обществената им среда, в рамките на които са създадени.

Върху плътния фон на културните явления, характерни за последните десет години от миналото столетие, В. Каратедоров е проектирал образа на Кирил Христов. Подчертавайки новото, което още с появяването си поетът внася в художествената литература, като с това рязко скъсва с дотогавашния дух и традиции, авторът на студията разнищва неговото творчество, за да спре главно върху поезията му.

Може би целта на Каратедоров е била да очертае само преобладаващите тенденции в лириката на Кирил Христов, но той трябваше да спре, макар мимоходом и върху останалите области от творчеството му - епос, белетристика и драма. В това отношение книгата страда от известна непълнота.

Студията за Кирил Христов е написана проникновено. Нейният изящен стил, оцветен с лека художествена багра, повдига значително стойността й.

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, 13.11.1935 г.