БДЕНИЯ
БДЕНИЯ
Бдение на гълъб, който чака
божия трошица…
На листата, трепнали във мрака
с полета на птица -
да се втурнат жадно в необята,
да докоснат нежно
хладната целувка на водата
в улицата снежна…
Бдение, в очакването тихо,
с извисеност хладна -
отлетяла, като два-три стиха
за душата жадна…
Бдение… И възкресение плахо,
с нежността на длани,
в тъмното сечение на стряха -
лунно очертани…
Бдение… И докога? Не питай!
Тихо!… Без въпроси…
Отговорът сам-самичък скита
в звездните откоси…
ПРОЛЕТНО
Кога се е промъкнала от облаците сиви
през преспите, настръхнали под бисерните гриви,
за да избухне в храстите с пастелите си смели
и заплете в килим зелен смразените предели?…
Кога разбули в клоните на черните дървета
разцъфнал от импулси цвят с мечтите на поета
и глас изви във устрема на влюбените птици,
и в меден полет зазвъня с работните пчелици…
Да, пролет е! Уханен свят! Природата лудува…
Събудена от леден мрак, вълшебен свят сънува…
Блещукат в плодната роса свободните предели
и плуват звънки небеса, възторжено запели…
ПЕСЕН
На Волен
Едно момче със прашка хвърли смело
в гнездото камък. Мойте малки птици
разпериха криле и с тъжен крясък
във слънчевата диря се стопиха…
Бе есен. Аз си мислех: Отлетяха,
защото те са нежни, пойни птици,
тук иде зима…Слънцето ги мами.
Гнездото стана пусто… И напразно
се мъча като птиците да пея.
Гласът ми днес е спомен. Аз съм няма.
Навън вали. Снегът похлупва нежно
гнездото крехко с чистата си шепа…
Ти питаш за момчето? Ах, за него
това бе просто весела забава.
То спря за миг, погледна… и отмина…
Но стъпките му бяха много тежки
и много топли…Затова напразно
снегът се мъчи да засипе всичко -
там, дето то е стъпило - се стапя…
