Размисли на Олег Платонов по повод 90-годишнината на митрополит Санкт-Петербургски и Ладожки Йоан (Сничов)

превод: Литературен свят

На 9 октомври 2017 г. приснопаметният Санкт-Петербургски Архипастир Йоан (Сничов) щеше да навърши 90 година. Във връзка с тази годишнина  «Русская народная линия» осъществява проектът «Владиката Йоан: какъв беше той…». Ще публикуваме спомени и размисли на събратя-архипастири, помощници и духовни чеда, хора, които лично са познавали Владиката.

Днес свои спомени за Владиката споделя в интервю за «Русская народная линия» председателят на Президиума на «Общославянски Съюз», директорът на Института за руска цивилизация, главният редактор на вестник «Русский Вестник», докторът на икономическите науки Олег Анатолиевич Платонов:

За мен той беше най-светлият човек в моя живот и мисля, че не само за мен. Владиката Йоан е един от най-великите хора на нашето време. Ако началото на XX век беше ознаменувано за Русия с такъв велик светец като Йоан Кронщадски, то краят на XX век даде на Русия Владиката Йоан. Срещата с него стана пътеводна звезда в живота ми. За това, което направих в моя духовен живот, съм задължен на неговото духовно покровителство.

Какъв помня владиката Йоан? Спомням си го в духовно-извисено състояние. Например, десет дни преди кончината му имахме голяма тричасова среща в поселението на митрополитите на Каменния остров. Отидох при него, за да му дам отчет за едно задгранично пътуване.

Говорихме много, разказвах за хората, с които се бях срещнал, стана дума за съединяване на Задграничната Църква с майката-Църква на Московския  Патриархат. Когато пристигнах в този разкошен жилищен комплекс, видях, че сам Владиката живееше на втори етаж, не в богато помещение, а в съвсем малка ъглова стая. Там беше леглото му, писмената му маса и стол. Всичко беше много скромно.

Тази скромност и сдържаност беше характерна за него. И разговорът ни се състоя именно там. Той беше във висок духовен подем, живо се интересуваше от всичко, много разговаряхме по всички основни въпроси. Когато си тръгвах, дори не ми минаваше мисълта, че това е последната ни среща. На сбогуване той ми подари своята книга и я надписа: «За умножаване на любовта към Свята Рус».

За мен той завинаги ще си остане човек на високия подем на духа. За нашето време той е най-големият мислител и църковен деятел.

——————————

Русская народная линия, 06.10.2017