Интервю на Ангел Тонов с писателя Дончо Цонев

- Промените какво са Ви дали като човек и на какво са Ви попречили?

- Отнеха ми възможността да стана добър геолог, моята голяма мечта. Баща ми е литераторът вкъщи. Законът на фамилията е децата да правят това, което не са правили родителите. Не съм доволен от постигнатото като геолог, че е нещо. Нагазил съм в дълбоката вода и няма връщане назад. И сега със съвършена яснота установявам, че професиите са ми дали много повече, което нямат колегите ми писатели. Младите, които пишат сега, се занимават с любовта, казармата и след това няма какво да кажат, защото нямат жизнен опит. Готови интелектуалци с малко книги и без самочувствие. Причината за детската смъртност при младите писатели е защото нямат богата биография. Жизнените впечатления , спомените са неизчерпаемите сюжети, които дават на писателите. През тези професии и житейски ситуации, носейки мене си, съм видял всичко. И тук са корените на моя оптимизъм. Богатият с пари не може да бъде почтен. Не е почтено да бъдеш богат, в свят, в който има бедни и с недостатъчно пари.

- За послъгването на писателя в творбите?

- Откритата позиция привлича хората, така ставаме съпричастни в едно общо дело. По-лесно се сработваме с читателите, когато сме искрени. Когато ръката е топла, макар и остра. Целта е една и съща, но се осъществява с различни средства.

- В живота има ли го мирното и съвместно съществуване с принцовете? Не Ви ли се иска както старият петел, да излезете победител или победител със счупено ребро?

- Приятели ми са Прицовете. Може би от реалитата. Този спорт е за милионери и за принцове. Героят художник е с жълто „Волво”. Хората утре ще бъдат други, а книгите остават. Ребрата са изпочупени. Това е цената на борбата. У дома принцът е синът ми, глезльо, не иска да учи и не му пука.

- И в живота ли реагирате така остро, както в книгите? Човекът ли Дончо Цончев е толкова сложен или творецът?

- Трудно ми е да отговоря. Майка ми твърди, че съм луд, аз се смятам за кротък и сговорчив, друг път - за луд. Може би е непостоянство на характера. Понякога е трудно да се разправя човек с мене. Различно. Човекът е сложен, това, което пиша, идва от мен дълбоко, макар и някога да е неосъзнато.

- Как пишете - спонтанно или износвате сюжета?

- Пиша спонтанно. Сега взех да задържам, да обмислям, да чакам да ми дойде апетит за работа, да ми пари на пръстите. „Жълтата къща” пиша. Пиша и се ослушвам.

- Кои автори са оказали въздействие върху формирането Ви като писател?

- От всички преди мен, макар понякога да е неосъзнато. Като юноша обичах Достоевски, като студент го изоставих, като писател в него откривам много нови неща. После Толстой, Чехов, Иван Вазов, Йовков. Всички, които са ми харесвали, са ми оказали влияние.

- Кое Ви накара да се обърнете към детската аудитория?

- Започнах от 1967 г., дъщеря ми беше на 4 години. Иска приказка, започнах да измислям и измислих тази детска книга. Накараха ме самите деца. После братчето - събрах разкази и за него. Може би е по-смислено да се пише за деца. Те са по-чисти и се влияят. С книгата по-силно се влияе на децата, отколкото на възрастните.

- Трудно ли беше издаването на първата Ви книга?

- През 1964 година имах сборник  разкази „Неделя след обяд”, но излезе през 1967 година. „Мъже без вратовръзки” излезе през 1966.

- Вярно ли че е това, за  което пишете, е действително станало?

- Никога не може да се пренесат точно нещата от живота, но и не може да се изсмуче от пръстите. Разказът „Острилката” почти беше така в действителност, но не съвсем. Документалното не ми стига, трябва да се намеся, да участвам в разказа. Иначе ми е скучно.

- Кои от съвременните литературни течения Ви правят впечатление?

- Не ме интересуват модите и класациите. Обичам хубавата проза, хубавото написано да пълнят душата и да радват мозъка. Вечната школа на добрата проза.

- Какво от съвременността Ви ангажира да хванете перото?

- Отблъсква ме ужасната дива завист на българина. Склонността му към предателство, вечният му страх от ближния и несолидарността. Резултат на диво робство и невежество. Остатък от ужасите на историята и не можем да го виним за това. Ако вървим напред, вярвам ще изчезне.

-  От разказа ли или към романа? Накъде върви Дончо Цончев?

- Към разказа. Ще кандисам на разказа. Там се чувствам най-добре. Така е и в очите на другите.

- Как Ви прие критиката в началото?

- Прие ме радушно. После започнаха нападките. Едва сега критиката се замисли сериозно за творчеството ми. Сериозната критика се появява след творческото съществуване на писателя.

- Ако притежавате магическа пръчка, какво бихте направили за себе си и за хората?

- Ще унищожа всички оръжия, освен ловните пушки.

- Кое смятате, че Ви е оформило като човек и като писател?

- Като писател имам „шарена” биография. Смених доста професии, изключваха ме от университета и с това превъзхождам моите колеги- писатели. Бях и в дисциплинарната рота 14 месеца.

- Сондажите в геологията не са ли по-малки от сондажите в човешката душа?

- Геолог-проектант на горските пътища. Бях в издателство „Народна младеж” редактор. И реших да оставя едната диня - геологията и останах при писателите. По-важна е човешката душа от мъртвата природа.

- Смущава ме прекаления Ви оптимизъм. Смятате ли, че в живота всички хора могат да издържат „три рунда”?

- Зная, че не могат. Имам право на оптимизъм, защото много пъти съм бил бит, но съм удържал и вървя напред. Мисля, че и моите деца няма да издържат. Аз оставам безнадежден оптимист. Това е моят живот и оттам са корените на моя оптимизъм. И сега ми е трудно, имам своите проблеми, но съм оптимист. Когато човек реши материалните си проблеми, тогава стават трудни духовните му проблеми и те измъчват повече. Може би, защото не понасям отчаянието, си оставам оптимист.

- Вашето мнение за поколението Ви и за сегашното?

- С „ужасното” днешно поколение и днешната младеж човечеството върви напред.

- Каква роля ма жена Ви в творчеството Ви?

- Мисля, че ако не бях се оженил за жена си, нямаше да съм онова, което съм. Тя е геоложка, 10 години стаж в любовта, докато се оженим. Особено съм привързан към темата „семейство, род, родина”!