ЗОРА ПУКВА
превод: Бойчо Липовски
ЗОРА ПУКВА
Мина среднощ - кой ме буди
по туй време от съня ми?
На дядови гусли чудни
струните играят сами,
тих се глас от тях раздава:
зора пуква, ден настава!
Мина среднощ - и покрива
мир преблаг, гори, долини,
ала тихи ветрец шепне
в небосклони тъмносини,
тих ветрец тих глас издава:
зора пуква, ден настава!
Мина среднощ - спи спокойно
равнинето на морето,
ала птичка ранобудна
долетява от полето -
песен сладка се раздава:
зора пуква, ден настава!
Мина среднощ - планината
целий свят е омрачила,
ала там на изток грее
сяйната славянска вила
и си нежен глас раздава:
зора пуква, ден настава!
Зора пуква, ден настава!
Погледни туй утро златно,
славна земьо далматинска -
иде време благодатно:
виж в недра си осветлени
ти богатства неброени!
***
В път далечен свиден брат се стяга,
хем се стяга, хем сестри си вика,
три сестрици по майка рождена.
Най-старата свиден брат я пита:
„Що на тебе да донеса, Йело,
кат се върна аз от път далечен?
- Донеси ми кърпа копринена,
да я нося, в църква като ида!
По-младата свиден брат я пита:
„Що на тебе да донеса, Маро,
кат се върна аз от път далечен?”
- Донеси ми златен пръстен, брате,
да го нося хоро да играя!
Най-младата свиден брат я пита:
„Що на тебе да донеса, Сава,
кат се върна аз от път далечен?”
Сава гласно нищо му не казва,
най му нещо тихо тя пришепна -
устни шепнат, лице аленее.
Тръгна брат им. След година иде,
хем си иде, хем сестри дарува:
най-старата - кърпа копринена,
по младата - пръстен сухо злато,
най-младата - годениче драго.
***
Ясни звезди хоро водят
в ясносини кръгозори,
хоро водят, тихо ходят,
да не будят черна земя:
че се земя уморила
хорски нозе от ходене,
хорски ръце от трудене,
хорски сърца от биене.
***
Плувай, плувай, моя лодко,
в който искаш край:
цел ти ази не намерих,
сама цел си дай!
Де съдбата да те носи
в непреклонна мощ,
пускай платно и лопати,
плувай ден и нощ!
Знаят пътя волний вятър,
бързите вълни.
Не плаши се - към небето
знаме сам вдигни!
***
Скри се слънце, мрак обхвана
кръгозора с свойта мощ,
Сънчо спуща свойте мрежи
и приспива - лека нощ!
Още един ден измина
както всички, и далеч
той отиде, - никой него
няма да го стигне веч!
Ден по ден си тъй отиват,
дор животът отлети
и смъртта за път последен
„Лека нощ” ти прошепти.
(Из „Песме” - 88, 106, 15, 8, 9)
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 8, кн. 4-5, 1910
