Никола Миркович

превод: Асен Разцветников

Гнетят стените и вълните.
Рушат се черквиците свити,
и къщиците и душите
потъват в сън.

Свети Никола, старче бели,
под кой простор, в кои предели
ще стигнат корабите смели
при сетний звън?

Мълчи небето. Спират дните.
водите с пяна са покрити.
И плуват лодките, душите
към сивий сън.

——————————

сп. „Листопад”, г. 15, кн. 3, 1934 г.