Христо Черняев

Габрово, което се слави като световна столица на хумора и сатирата, отбелязва днес едно твърде знаменателно събитие - изложбата на шаржовете на големия български поет Андрей Германов.

Вчера, като погребвахме писателя Никола Маринов, който е роден в село Враниловци, Габровско, минахме и край гроба на Андрей Германов, чийто образ ни гледаше от надгробната му плоча.

Съдбата отреди така, че да не се срещаме в Боженци, Дългопол и Варна, в Девня и по строителните и поетични пътища и кръстопътища на България.

Но Андрей Германов - големият български поет и писател, есеист и общественик, преводач, публицист и гражданин, комунист и човек - в краткия си житейски и творчески път е работил така, че завинаги да се засели в сърцата ни чрез своите дълбоко-нравствени и горещи стихотворения, чрез творбите си от другите литературни жанрове.

И, както виждаме сега, не само литературни. Неговите „кълнове” пуснаха дълбоки корени в българската литература и ще подхранват със соковете си днешните и бъдещите поколения на България.

Под яростното слънце на съзидателния кипеж на нашето съвремие той тихо казваше „Да ме запомниш” и ние го запомнихме завинаги, защото той хвърли мост между себе си и идното.

Андрей Германов - приятелят, другарят, най-човечният между всички ни - обичаше често да казва: „Най-голямата свобода е творчеството”. Той твореше денем и нощем задъхан, самоотдаден на творчество. Той беше и е истински творец, здраво стъпил в бъдещето, заради което воюваше с голямата си дарба на предната позиция.

Особено характерно за Андрей Германов е, че той се изявяваше както почти във всички литературни жанрове, така и в други сфери на изкуствата. За това говори и настоящата изложба.

В своите шаржове Андрей влагаше истината, той виждаше хората не като форма, а умееше да се вглежда вътре в тях. Чертите на творците, които виждаме, изобразени от него, всъщност са вътрешните черти на редица поети и писатели, творци и хора.

Той работеше винаги. Виждал съм го да нахвърля щрихи в самолета от Варна до София, на съюзни събрания в салона на Съюза на писателите, седнал някъде до стената, за да може да обглежда всички.

25.ІХ.1982 г.
Габрово