ИЗ „ХЛЯБ, ЗАМЕСЕН С ЛЮБОВ” (1968)
СРЕДНА ГОРА
Среден път няма в Средна гора.
Към баща,
към сестра
и към майка
се спускат хайдушки пътеки.
Към жена,
към деца
и към дом
се люлеят хайдушки пътеки.
При другар
и при враг
пак довеждат хайдушки пътеки.
И към връх,
и към дол
пак отвеждат хайдушки пътеки.
Среден път няма
в Средна гора.
Майки,
бащи
и сестри -
да тръгнем.
Жени,
и деца,
и другари -
да тръгнем.
Ако ни срещне някой,
той ще ни срещне по тия пътеки.
Ако ли срещнем някой,
ний ще го срещнем по тия пътеки.
Ако ни върне някой -
ний ще се върнем по тия пътеки.
Ако ли върнем някой -
ний ще го върнем по тия пътеки.
Ако убием някой -
ще го убием край тия пътеки.
Ако загинем -
ний ще загинем на тия пътеки.
Среден път няма
в Средна гора.
ОГЛЕДАЛО
На Атанас Далчев
Нямам друго огледало.
В старите си стъпки се оглеждам,
пълни с весела вода от дъждовете,
които винаги след мен пътуват.
ПОРТРЕТ НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ
Съветите му винаги ме отегчават
и ми се ще понякога да го напусна.
Но не мога.
Като часовник трака отегчително,
но ми показва много точно времето:
ни да избързвам,
ни да изостана ми позволява.
И при това е развълнуван,
което никога часовникът
не би могъл да бъде.
ВЪЛНА
Вълната се роди във мен.
Потърси брегове - да се разбие.
Но в сънищата няма брегове.
И тя без отражения отплува.