Нино Николов

(Гората на идиотите)

В двореца са пирували избраните.
От завист криво смял се е света.
А тук са бягали
и птици,
и глигани
от грозната муцуна на властта.

Ловували са тук
с коне
и с хрътки
(по време на придворния кортеж!)
кретени,
идиоти с поглед мътен,
издънки на управническа леш.

Деца на братовчеди!
Живи тайни
на бракосъчетан
имот
с имот.
Любов!
Кой те нарече Всеотдайност?
Дали добрият смешен Дон Кихот?

Столетия и страсти -
низки,
тъмни.
Вървя през Идиотската гора
и чакам слънцето,
и чакам да се съмне,
да се разпръсне тая призрачна мъгла.

Един ли път
път даваха на шлейфа
най-светлите човешки умове!
За рог вино
и за еленска флейка
са писани продажни стихове.

Кокарди са прикривали позора.
Коприни са прикривали греха.
А с почестите
кой се е преборил,
дори да е надвил веднъж страха?

1967