ЖАЛБА
ЖАЛБА
Росна китка
носи Митка;
хем я носи,
хем се коси.
Седне, стане
при момите
все наляни
й очите:
- Не видяхте
ли Стояна?
Де се губи,
де остана?
Ахка, охка
при момите,
после иде
при жените.
А пък либе
в механата
пъшка, тръшка
пред оката.
——————————
в. „Хоровод”, г. 1, бр. 15, 2 септември 1937 г. Подписано: Ас.
ХАЙДУТИ
Живеем днес между хайдути,
но не от стари времена;
не тез със подвизи прочути,
а друга пасмина една.
Гризе тя залъка наеден,
със зъбите на тлъст мишок:
гризе го паразита недин
и тъпче джоба си дълбок!
на път и кръстопът ги има
такива - и по целий свет; -
на пролет, лято, есен, зима,
по нас те въдят се навред.
——————————
в. „Хоровод”, г. 1, бр. 28, 2 декември 1937 г. Подписано: Кал.
ТРИ ФАЗИ
В живота си три фази минах аз:
бях млад и като млад бях романтичен,
загърнат в мрачен байроновски плащ,
странях от хората, но бях им симпатичен.
Годините течаха си - поука
от всички аз събирах като мед,
догдето на вратата ми почука
една по-сериозен с мироглед.
Тя хвана ме за гърлото и вика:
ти докога ще хленчиш все така,
ленивецо, надъхай се с омраза
и свий си пръстите на дясната ръка.
Послушах я: запях на социални теми,
пресуших си очите от сълзи;
римувах „пламък” с „дремя”, и със време
стихът ми първите критици порази.
Тъй станах аз поет-новатор, но
не ме разбираха тълпите изветрели
и сбирките си дадох на кило
във халите - увиваха сардели.
От тук бе лесно - с цикъл песни „Плява”
преминах в трета фаза „Златорог”,
тъй както и очаквах дотогава
и станах сам за себе си пророк!
——————————
в. „Хоровод”, г. 1, бр. 33, 13 януари 1938 г. Подписано: Кал.
ЗАЩО?…
Защо не съм и аз приятел,
например с… Каралийчев А.
И аз бих минал за писател,
признат, а не като сега.
Защо не съм и аз приятел
с Петканов Константинов, или
със Минчо Минев, вещ издател,
на „завет” палил бих „лули”.
Защо не съм и аз приятел
със някой славен Николай,
не бих си толкоз много патил
от критикарски кучи лай.
Защо не съм и аз приятел
със Добри, (косъма му рус!)
за мене, знам, той би разклатил
основите на цял съюз.
Защо не съм и аз приятел
със Т. Ф. Чипев, или със
Хаджиев Христо, бих им пратил
за откуп някой книжен къс.
Защо не съм и аз приятел,
най-сетне… с някоя муха,
щях да си бъда сам читател
и с мене цялата тайфа.
Но, ах, защо не съм приятен
на някой знаменит критик,
бих минал за лирик най-знатен
дори и да не съм лирик.
——————————
в. „Хоровод”, г. 1, бр. 34, 20 януари 1938 г. Подписано: Кал.
БЛАГОДЕТЕЛ
Тоя синковец минава
за изряден филантроп;
вечно, горкият, раздава,
но не празни своя джоб.
От хазната обща граби
милиони - без да ще, -
а на хора бедни, слаби
хвърля по трохички-две.
——————————
в. „Хоровод”, г. 1, бр. 42, 7 април 1938 г. Подписано: Кал.
