Анастас Стоянов

Макар да не сме от кол и въже,
макар да сме люде на 13 века,
в България днеска всеки ни лъже,
и майсторски лъже човека.

Да вземем ей този субект с везните,
издълбал е на грамовете гърдите,
килото наглед си е пак кило,
но е половинка на тегло.

И онзи човечец там с каскета,
дето се тутка по фирми, полета,
и той си е сложил на сърце лъжата,
и лъже ни, та чак ни премята.

За НАТО ли, казва, аз съм за НАТО,
за НАТО сме всички - и Дядо, и Тато,
за онзи сме там - Чичо ви Сам,
защо да е сам-самичък човека?

Щом иска бази, ще му ги дам,
нека и той се замогне, нека!

Така ви казва човекът с каскета,
но друго си мисли и друго решава:
плюл съм аз на тази държава,
щом и тя си плю на късмета!
…
И Царят изтънко борави с лъжата:
кълне се в Република - чиста и свята,
но всъщност отдавна кове си трона
и здравата лъска свойта корона.

Ще дам, казва, на народа си мили
ум и разум, сърце и сили,
и с Царствен замах и Царска охота
преполови на народа имота!

И виж: в календара ни празничен ден
на Царство България е отреден,
а нашта Република, чиста и свята,
няма си даже един ден, горката!
…
И Патриархът ни, уж човек Божи,
и той за Истината се тревожи:
след мен е, казва, народното стадо,
със мен е, казва, и старо и младо.

А стадото май през тези години
все се лъчи на две половини.
…
А в Парламента, хава да се бистри,
надлъгват се там депутати с министри,
хокат се, плюят се яко и яко се псуват
и вместо двеста - двама гласуват!
…
Съдът ли? Боже, що клетви, що речи,
тоя параграф, алинея оная.
И понеже законът все нещо им пречи,
Истината строга осъждат накрая.
…
И Президентът ни, родни и скъпи,
и той на тема Ирак ни преметна:
наш войник, казва, там няма да стъпи,
но сетне се от словата отметна.
…
И аз ви лъжа, че пиша ода,
каква ти ода - жив компромат е!
Одата днеска не е на мода,
Хулата днеска на мода е, брате.

Виж изкуството: с талант и чувство
и с Божия промисъл, българинът можа
от раз да превърне Лъжата в изкуство,
а Изкуството - в чиста лъжа:

в залите, в книгите ти погледни,
там рисувачи, писачи, ваятели
ровят с осанката на откриватели
в боклукчийските кофи от минали дни;

и по екраните - трупове, куршуми,
и секс по сцените, и празни думи!
…
Бай Ганьо ли? Бай Ганьо е цвете:
келепир, мускалчета - наивно племе.
Но Лъжата, Лъжата вий погледнете -
могъщият Герой на нашето време:

по-страшна от рака, по-грозна от спина,
ни огън гори я, ни куршум лови я;
и няма защо да мълча, да крия -
на смърт са обречени и Род и Родина!
…
И всъщност едничък не лъже лъжеца,
ей онзи лъжец, на лъжата спеца,
дето казваше на черното бяло
и на бялото, че е почерняло.

Какво да лъже? Я вижте боите:
Червеният мак - май син ни изглежда,
а Синьото, за синьо ли го броите -
една разноцветна, объркана прежда!
…
И Ицо Стоичков също не лъже,
вместо да лъже - решава бърже:
щом съдията му мъти водата,
мигом му стъпва върху краката!

Ала му стъпва с онези бутони,
бутони - бетер ковашки пирони!
…
Тогава? Хайде по ред и закон
да си спретнем Партия на Бутона.
И само някой да ритне закона,
мигом забиваме му един бутон.

Но от Ицовите онез бутони,
бутони - бетер ковашки пирони!
…
Какво да ви кажа накрая, не зная,
може би само да вметна ей тая:
мъчи ме питанка една голяма -
време за сатира е, а сатира няма!

23.09.2004