Драгни Драгнев

Кукувичка се показва
от часовника у нас.
Колко е часът тогава
сам-сама познавам аз.

Всяка сутрин ме събужда -
в седем точно съм на крак.
За обяд и за вечеря
бързо ми напомня пак.

Мръкне ли навън, отново
кукувичката шепти :
„Лягай, че ще ставаш рано
за закуска утре ти…”

Мисля си като заспивам
подир този хубав ден,
кукувичката игрива
спи ли нощем като мен…