Коста Траянов

В древността е имало славен и богат град на име Одесос. Той бил основан от елински колонисти в чест на легендарния мореплавател Одисей. Разположен на брега на бурното, но гостоприемно море, в него векове наред е цъфтял бурен живот и са се развивали големи събития.

Многоцветните зидове на приказните му храмове и дворци, чиито сводове били подпрени от редица мраморни стълбове с чудно хубава резба, горели под лъчите на слънцето, а яките му кули и крепостни стени околовръст, които служили за убежище в размирни времена, хвърляли светла сянка или ясни отражения в морето.

Градът изглеждал като някое вълшебно сияние, изляно от ярки багри, една поема от мрамор, мозайка и злато, а пристанището - гора от стожерите на множество платноходи, натоварени с тежка, скъпа стока. Прочут бил по онова време тоя град със своя оживен стокообмен и със своите несметни богатства.

От бреговете на Крим до Хелеспонта, където са дивните чертози на великия и могъщ бог Посейдон и от Кавказ до Хемус, където се носи вълшебната музика на тракийския чародей Орфей, през всички годишни времена, са кръстосвали надлъж и нашир кораби и лодки за богатство, за поминък или за слава.

Тия брегове помнят дъщерята на Агамемон, която отправяйки поглед към лазурния кръгозор е тъгувала по далечна Елада, а бурните води на морето - храбрия Язон на своя кораб „Арго”, търсейки Колхида, за златното руно и славния Одисей своята родина, за да спусне котва след дълги скитания и големи приключения.

Те помнят също персите на Дария, македонците на Филипа, римляните на Маврикия и още много други племена и народи. Ту смели мореплаватели със свойте платноходи са идвали от далечни, непознати страни в Одесос, ту ликуващи рибари се връщали от сполучлив риболов в открито море, или местни поселници на крайморската земя са посещавали от време на време пазарите му. Те представлявали пъстра смесица от различни народи с още по-различни стоки.

В тоя град се творели прочути творби на изкуството. Даровити ваятели красели величествените му храмове и дворци със свойте статуи от мрамор и бронз. Гениални живописци изобразявали боговете на Олимп, а вдъхновени музиканти възпявали с вълшебните си лири и арфи хубостта на Афродита, родена от пяната на морските вълни или славната битка при Троя. Тук са ставали спортни състезания и гладиаторски борби и са устройвани още всевъзможни други зрелища. Градът тънел в охолство и разкош.

В пищни угощения и шумни веселби, народът превръщал нощите в дни. Но освен охолството и разкоша тоя разгулен град познавал и нищетата, особено в куртизанските квартали.

Те били около пристанището и там наред с другите стоки се търгувало с жива стока. Из тия квартали си давали среща падението и порока с греха и престъплението. Там бил и пазарът за роби. На тоя пазар редовно се продавали млади девойки за куртизанки и здрави мъже за роби или гладиатори.

Веднъж кораби от Рим докарали няколко рибари в Одесос. Те били обвинени в проповед на някаква нова вяра в един-единствен Бог, който живее в самите нас и затова ги осъдили на изгнание. Това били едни от първите последователи на Христовото учение, което учи хората на братство и равенство помежду си.

Измъчени и изтощени от дългия път, но с божествен образ, чийто поглед излъчвал вяра и любов, тия незнайни апостоли били продадени като роби на градските първенци. Някои от тях станали домашни слуги и със своята кротост и благост спечелили сърцата на господарите си, а други продължили занаята си за чужда сметка. Със своя добродетелен живот и със своето милосърдие, те станали будната съвест на града и скоро мнозина взели да ги сочат за пример и да им подражават.

Но за техните проповеди почнали да ги преследват и тук. Тогава те се принудили да забегнат в близките девствени гори, където основали първия, християнски манастир в тоя край. Последователите им, обаче, все повече се увеличавали в града и вече си направили храм, скрит в земята от очите на властта.

А в това време Одесос ден из ден ставал още по-престъпен и порочен. Локви топла кръв се леела от умирающите гладиатори пред очите на многолюдната тълпа, жадна за зрелища.

Горчиви сълзи изплаквали преждевременно остарелите куртизанки по своето изгубено щастие и своята умряла любов. Някои от тях свършвали със самоубийство като поетесата Сафо, която разочарована от любовта се хвърлила в морето. И клети роби, от люлката до гроба, окайвали нерадостната си съдба.

Безсилни да скъсат веригите на робството, те все пак вярвали, че делото на великия Спартак, който пръв след Прометея въстана срещу робството и тиранията, рано или късно ще бъде и пребъде. При все това алчността за богатство подтиквала едни да бъдат тирани над други, а разпуснатите нрави хвърляли в ноктите на порока всеки езичник.

Единствени само християните съветвали покаяние и изповед и учели на прошка и обич един друг, но техният глас не бил чут. Появила се люта проказа в града, бури потопили градските кораби и зачестили нашествията на пирати и варвари за грабеж и плячка. Народът, обаче, от нищо не се стреснал, а продължавал да се носи от мътния гнусен поток на своя разгулен живот.

Както някога пророците в библейско време тъй сега и християните биели тревога, че краят наближава и дните на Одесос са прочетени. Те предричали гибелната му съдба, като съдбата на Содом и Гомор изчезнали в страшната преизподня или тая на Помпей, зарит в огън и жупел. И наистина, сбъднали се предричанията им.

През нощта срещу великия ден на победата на истината над лъжата и доброто над злото, олицетворени във възкресението на Богочовека Христос, градът празнувал култа на Дионисий.

Безумни оргии и диви вакханалии били в своя разгар. Голи пияни мъже и жени в безсрамни сцени излагали на показ своята животинска похот и чудовищна извратеност. Само християните, с факли в ръце се сбирали тайно в катакомбите да посрещнат възкресението на голготския страдалец. Те, обаче, били издадени от някой нов Юда и разярената пияна тълпа бясно се нахвърлила да ги изгори живи. Но в тоя миг силен земетръс раздрусал из основи Одесос и той потънал в недрата на земята.

След това на неговото място се образувало езеро, в чието дъно при ясно време прозирали кълбестите сводове на храмове, дворци и старинни жилища. И оттогава до ден днешен преданието разправя, че в полунощ срещу Великден глух камбанен звън долитал изпод водата.

Това било камбанният звън на подземния християнски храм. Дали, обаче, преданието се покрива с действителността - не зная! Но аз зная, че както баснословната Атлантида е потънала в дъното на океана, тъй и стария Одесос отколе е потънал в бездната на миналото, за да се прероди в образа на днешната черноморска хубавица Варна.

Да се прероди и възкръсне обновен, защото хармонията в света е безсмъртна, а живота на земята е без начало и без край. Варна - това е най-достойният паметник над гроба на Одесос!

——————————

„Варненски общински вестник”, бр. 14, 2.11.1939 г.