Димитър Кралев

Българският автор на художественото слово, той, писателят, изпада в дяволско умиление, щом чуе за себе си познатото: търсещ автор. Той търси, казват, и спират дотук.

Търсещият блаженства. Той повече не ще. В новата си книга той не казва нищо ново, ала него това не го притеснява. Друго му слади и до него се домогва - дали читателят ще го закичи с невехнещата китка на търсещ автор.

Както е при класиците. Много често се е случвало да се запита: Йовков към кои принадлежи, към търсещите или към намерилите вече това, което са търсили.

Той познава писатели, които са намерили повече от очакваното, и с усмивка си припомня Хемингуей. Великият му колега след десетгодишна пауза доверява на жена си, че риболовът го е подсетил да напише книга за един старец и морето.

Казва и го прави. Световният опит познава и други случаи на внезапна, на търсена и неочаквана възбуда на литературните асоциации.

В Българско нещата са винаги неща, скроени по-иначе. Автор от писателското братство, по негово откровение, гласял да напише роман. Вече е нахвърлил сто страници. Минават година-две, страниците не помръдват.

Дълго време Лев Николаевич Толстой носел в себе си идеята и темата за отец Сергий, а тя не идва. Една сутрин в Ясна поляна минал напряко алеята и се препънал в някакъв корен. Внезапно му просветнало и не след дълго на книжния пазар се появява „Отец Сергий”. Търсил и намерил.

Намерил, без да търси. Къде да сложим нашенския писател, дали само при търсещите, или само при намерилите?

Май нито при едните, нито при другите.