Тодор Бакърджиев

Не любовта, а необходимостта от нея е сляпа.

Върховете на престъпността се оказват непристъпни.

Много мислят, че са чисти пред съвестта си, а не поглеждат зад нея.

Хората на живота не обичат да се борят за живота на хората.

И да отпаднат всички прегради, положението между живота и смъртта винаги ще е гранично.

Всяко раждане е увертюра към реквием.

Всяка секунда може да бъде разцепена на две от нещастието.

Дори анархията може да бъде системна.

Животът е най-рисковото предприятие - произвежда хора.

Относителната трезвост е първото условие, за да продължиш пиенето.

Все повече доктори на науките, а в държавата няма нищо здраво.

Има знамена, които се веят само за този, дето духа.

Вместо да риташ срещу ръжена, счупи ръката, която го държи.

Народът е в клинична криза, но без епикриза.

В живота само смъртта идва напълно наготово.

Самотата е неписаният закон за идентичност.

Лошо ти се пише сред духовно неграмотни.

Тези, които трябва да бъдат заключени, са на ключови места.

През куп за грош може да бъде продадена цяла държава.

С толкова президенти на фирми и спортни клубове България вече е президентска република.

От разтегливите понятия някои си правят трамплин.

Отрицателен герой е и този, който има само положително мнение.

Задачата на човечеството е да не може да я реши.

Нечовешко е да не се греши.

Трябва да доизмисляш живота, за да го понасяш.

Идеалите винаги имат недостатъчна или противопоказна житейска практика.

Материалистите нямат материал за отвъдното.

Погледнеш ли трезво на нещата, може и да ти се допие.

Обикновено хората се смятат за необикновени.

Опорна е точката, която не е в края.

Количествените натрупвания водят и до злокачествени изменения.

Нездравословният начин на живот е опит за здравословна забрава.

И морето от книги се превръща в замърсен океан.

Часът на истината го няма в никакъв часовник.

Каква полза да имаш свой зрителен ъгъл, ако не можеш да излезеш от него.

Декадентът е човек, запален по залеза.

Двойната игра не удължава живота.

Някои се опитват да поправят грешките си, като ги ремонтират.

Можеш да умреш от старост и в непреклонна възраст.

Истината е нелицеприятна, защото остарява в доказването си.

Суета е, че дори безразличието се стреми да бъде различно.

Свободата е и разрешение да си заповядваш.

Инфантилно е да преразказваш, когато всичко вече е казано.

С много скромност можеш да се засрамиш и от нея.

Уплашиш ли се от сянката си, може да се препънеш в нея.

Дори след нов потоп отгоре ще изплуват стари въздухари.

Не търси самотници сред усамотените.

Престъпните не вярват и на себе си, а почтените им се доверяват.

Започнеш ли да окачествяваш живота, губиш от неговите качества.

Раздутото самочувствие се запълва с мания за безсмъртие.

Според обявените имущества всички български милионери излизат средна класа.

В болно общество всички държавни органи са за трансплантация.

“Клин клин избива” - манията за величие да се замени с мания за приличие.

Много банкери трябва да излежават присъдите си в трезори.

Демографската криза започва от домографската.

Със сенките на съмнението животът винаги е в частичен залез.

Присъдите на историята често са за обжалване.

Простащината е патологично опростяване на нещата.

В тренировките на живота е и прескачането на трапа.

Нищо не може да се скрие от първоначалното.

Пишат измъчено и мислят, че са страдалци.

Измамността на живота усъвършенства лъжите.

Някои празнуват Съединението като срастване на държавата с мафията.

Всичко е само по себе си, затова избираме самотата.

Не може дълго да си запален по горенето.

Когато съединението е късо, прави не силата, а катастрофите.

Въжеиграчът е в обтегнати отношения с пътя си.

Светът е пълен с фиксидеи - останалите са хикс.

Животът напосоки изглежда по-дълъг.

Има и такава смелост - да не се уплашиш навреме.

Безнаказаността е най-голямото престъпление в една държава.

Върху чадъра на мафията валят и кървавите сълзи на жертвите.

Без да искаш, може да умреш и от премного желания.

Има независими трагици, но не и шутове.

И сред самотниците има несамостоятелни.

Душевните рани са белези на една епоха.