Тотю Брънеков

Има писатели, които приживе нашумяват, но скоро славата им заглъхва поради това, че в творчеството им липсват вековечни елементи. Има и писатели, които поради късия си земен живот, не смогват да разгънат дарованието си, но все пак в малкото работи, които ни завещават, личи искрата на истинския творец. И тогава, макар и отминали, те израстват с истинския си ръст.

Един писател като вторите е Страшимир Кринчев. Малкото негови работи сочат на едно дарование, което, ако не бе покосено от войната, би било сега в своята стихия. За жалост обаче Марс не прави избор на жертвите си. Дори като че ли, ако прави избор, той е именно, за да порази белязаните. Защото те са по-самоотвержени, по-силни, по-себеотдайни!

За мене Стр. Кринчев е един светъл образ, който зная от един портрет в старата читалищна сграда в Ямбол. В ония години след войната, когато туристическото движение току-що бе обжегнало младежта, аз прочетох неговите туристически книги и особено силно впечатление ми направи пантеистичния дух на „Всред Рила”.

И сега още не напуща съзнанието ми оная картина, която той дава със сравнението на рилските борове като колони в грандиозния храм на природата!

Интересни са разказите на Кринчев, но по-известни са неговите пътеписни книги. Дори те са, които му създадоха и името на писател, защото намериха и намират отзвук всред туристическите среди, които винаги са се комплектували от хора, обичащи писателите си.

Затова именно и защото наред с Вазов и Ал. Константинов, той пръв след тях взема природата за обект на своите творби, тия книги ще бъдат четени винаги от българското общество.

Ямбол има една странна съдба. Неговите големи хора пламват бързо и изгарят бързо. Няма още случай някой голям творец да е достигнал върха на възможностите си. И Ради Ив. Колесов, и Георги Дражев, и проф. д-р Петър Нейков, и д-р Петър Брънеков, и Васил Карагьозов, и Георги Петров са се преселили отвъд много рано! Същото е и с Кринчев!

Напоследък инициативите за популяризиране имената на големите ямболии добиват все по-голяма гражданственост. Да се надяваме, че това не само ще стане, но съдбата ще бъде по-милостива към този град на идеите.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 438, 7.06.1939 г.