Интервю на Георги Н. Николов с журналистката от радио SBS Дияна Копринкова

Дияна Копринкова е радиожурналист с повече от двадесетгодишна кариера в различни български и световни медии като БНР, Българската секция на Би Би Си - Лондон и Българската програма на радио SBS в Австралия. Член на Съюза на българските журналисти. Финалист е на две награди на премиера на щата Нов Южен Уелс за 2017 г. за най-добро радиоинтервю и за цялостно журналистическо творчество и обществена дейност. Член е и на Международната организация на скаутите и притежава най-високото отличие Wood badge. Омъжена, с две деца. Живее в Сидни - Австралия.

- Госпожо Копринкова, какво реално знаем и какво според Вас не знаем у нас за държавата-континент Австралия?

- И много и малко, зависи от гледната точка. Като се замисля и аз самата, макар да живея вече 16 години на Зеления континент, както някои поетично го наричат, не мога да твърдя, че знам всичко, независимо колко чета и се интересувам с моята професия. Австралия е може би една от най-богатите на природни богатства, най-рядко населена за своята територия със само 23 милиона души, най-модерната и прогресивна страна в света и с най-хубавите градове за живеене. 60% от населението са имигранти, дошли от някоя друга точка на земното кълбо и приели Австралия за своя нова родина. Екзотична природа, невероятни животни, които се срещат единствено тук (кенгуру, коала, ехидна, птицечовка, тасманийски тигър), мек климат и, като перла в короната, трябва да отбележа Големия бариерен коралов риф - най-големият жив организъм в света. Чуден континент, разбира се - доста отдалечен от останалия свят.

- Можем ли да говорим за осезаемо духовно българско присъствие в нея? Ако можем, в какви направления, форми и изяви се олицетворява? И разбира се - кога и как се е зародило?

- Българското присъствие е осезаемо не по размерите на българската имиграция в Австралия, която по численост е много малка в сравнение с други части на света, където са имигрирали българи. По данни на последното преброяване миналата година сме някъде 3300 души в цяла Австралия, с най-големи общности събрани в Сидни и в Мелбърн. Разрастват се и българските общности в Аделаида, Бризбейн и напоследък в Пърт. Духовното присъствие може да се разглежда на няколко фронта, като се започне от ценители на огромното и необятно богатство на фолклора, премине се през българските етнически училища като средища на матерен език и култура, следвано от българската медия и единственото предаване в радио SBS на български език, та се стигне до различни радетели за българщината, и завършим с индивидуални творци, чието творчество е много разнообразно и многопосочно. Не мога да определя какво точно го олицетворява. Но знам, че тези хора, участвали и участващи във всичко това, което описах, ги свързва любовта към България, милеенето по родното, връщането така да се каже към Итака, макар далеч от нея. И повечето го правят безкористно, с носталгия по най-хубавото изконно българско…

- Бихте ли посочили имената и творбите на писатели, художници, музиканти, които трябва да познаваме в старата родина?

- Много са и се надявам да не изпусна някои от тях, защото, както казах, творчеството им е многостранно. Сред имената, които според мен самата непременно трябва да се познават в България, са тези на покойния вече Стефан Кожухаров от Сидни, на Изабела Шопова от Бризбейн, Красимира Байлс от Пърт, Виктория Забуковец от Аделаида, които творят в сферата на художествената литература. Д-р Мария Стайкова от Канбера, Джон Бенет от Аделаида и Таня Добсън от Пърт - в областта на емигрантската историография, проф. Николай Киров от Сидни - върху замърсяванията на околната среда (с частен интерес към езикознанието, проявен в книгата му „За по-добър английски” с над 1000 изрази и идиоми), проф. Асен Жабленски и проф. Люба Калайджиева от Пърт в областта на епидемиологията и генетиката. Д-р Петър Вълчев от Сидни - в медицинската литература, проф. Петко Калев от Аделаида - в областта на финансовата литература, проф. Лъчезар Стоянов и проф. Валери Стефанов от Пърт, доц. Спиридон Пенев и доц. Симеон Симов от Сидни - в математическите, статистическите и компютърните изследвания, проф. Дора Маринова от Пърт и аз самата в областта на научната сфера, устойчивото развитие и социалния маркетинг. Тук са художникът Атанас Джонов, карикатуристът Николай Тилчев, най-известният български скулптор в Австралия Георги Костурков (направил статуетката за наградата за туризъм в Австралия, която се присъжда всяка година), оперните певци Тихомир Тихов и Надя Афеян, пианистът проф. Николай Евров (считан за един от най-добрите интерпретатори на сонатите на Бетовен), Рени Божилова с акапелно дуо „Жива вода” в Бризбейн, Багряна Попова с хор „Петрунка” в Мелбърн, Стоян Стоянов с хардрок групата „Адриатик” от Бризбейн, австралиецът от български произход Джон Бътлър (чийто дядо е един от въстаниците в Априлското въстание). Разбира се, бившата вокалистка в „Мистерията на българските гласове” Силвия Енчева, номинирана през 1999 и 2000 година за Жена-артист на годината (Female artist of the year), която поради интереса на австралийците преподава българско фолклорно, акапелно пеене в университета в Сидни. Още - Мара Бенд и хор „Мартеница” с ръководител австралийката Мара Киек, която до безумство обича българския фолклор и дори навремето е учила фолклорно пеене в Музикалното училище в Пловдив. По текстове на поемата „Сезони” от Стефан Кожухаров хор „Мартеница” изпълнява своята едноименна соната, пожънала огромен успех сред австралийската публика и през 1997 е номинирана за музикалната награда за най-добра световна фолклорно-традиционна музика (ARIA awards). Стефан Кожухаров е и единственият българин, награден с Ордена на Австралия за заслуги към общността. Сигурно пропускам много имена…

- Има ли системен културен обмен между Австралия и България и в какво се изразява? В тази духовна нива намирате ли помощ от официалната ни държава и нуждаят ли се сънародниците ни от нея? Ако се нуждаят - от какво?

- Трудно и даже пресилено е да се говори изобщо за някакъв системен културен обмен между България и Австралия. Ако изобщо го има, той е спорадичен и често е плод на усилията на българи, живеещи в Австралия да представят своите постижения или творби и в родна България. Единствено мога да отбележа подкрепата на Държавната агенция на българите в чужбина, „Азбукари” и донякъде Съюза на българските журналисти. Изабела Шопова пък издава и редовно представя книгите си („На изток в рая”, „На запад от рая”, „На юг от разума”), на тесни приятелски сбирки в България. Да, българите, живеещи в Австралия, се нуждаят от подкрепа да популяризират творчеството си и биха я приели с радост и вярвам - българската аудитория би била признателна на държавните институции за една такава благородна дейност, особено когато става въпрос за значителни постижения, независимо в каква област на културата, науката или изкуството. Това е гордост за България - да знае, че нейните чада творят и прославят с името си родната страна.

- Интересуват ли се сънародниците ни от обществените процеси, протичащи у нас? Доколкото ми е известно, те и помагат в някои начинания тук, отнасящи се най-вече до децата…

- Естествено е, че се интересуват. Повечето от роднините им, приятелите и близките, са в България. Обществените процеси там и изобщо динамиката на новото време е често обект на разговори сред нашата имиграция в Австралия. Всички подпомагат финансово роднини да закърпват положението, някои подпомагат и други каузи. Дружество „Родина” в Сидни преди няколко години събра голяма сума пари за старчески дом в Стара Загора, който се рушеше и застрашаваше жителите си от изселване по други места. Друга българка, леля Мария, построи чешма в селото на съпруга си в негова памет, но главно за да могат хората да имат вода. Наскоро и аз самата, заедно с д-р Мария Стайкова, подпомогнахме една благородна кауза за изграждане на детска площадка във Велико Търново. Може и да са малки нашите жестове, но са безкористни и с огромно желание да помогнем, следвайки изконните си човешки добродетели.

- Нека поговорим за Вас. Вие сте изявена радиожурналистка, позната ни от редица предавания в националния ефир. Как попаднахте в Австралия и в излъчванията на радио SBS? Какъв дял от предоставеното Ви там време е посветено на нашата култура?

- В Австралия дойдох след като съпругът ми кандидатства по официалната точкова система за квалифицирани имигранти (Skilled migration). Системата съществува и до ден днешен и повечето български имигранти са попаднали тук по същия път. Казват, че с това всъщност се отличава българската имиграция в Австралия - всички са квалифицирани. Аз съм професионален журналист от Българското национално радио, за което винаги ще си спомням с умиление и с много благодарност към прекрасните журналисти, с които работех и които ме научиха на тънкостите в занаята, така да се каже. Не мога да не спомена имената на Величко Конакчиев, Еди Емирян, Чавдар Киселинчев, светла й памет на Светла Вълканова, и много други великолепни хора. След пристигането си в Австралия бях кореспондент на Българската редакция на Би Би Си - Лондон, а след закриването й през 2005 г. станах част от екипа на радио SBS. За връзката ми със SBS помогна бившият посланик в Австралия и мой приятел от времето ми в БНР Любомир Тодоров, който ме свърза с водещата на предаването Фили Леджман, а тя самата ме прие много топло и радушно. SBS е най-мултикултурната медия в света с предавания на 74 езика. Първо бях кореспондент на българската програма по радио SBS от Сидни (програмата се излъчва предимно от студиото в Мелбърн), след време се явих на конкурс за втори водещ, който спечелих и сега българската програма по радио SBS се излъчва от Мелбърн или от Сидни всеки петък от 4-5 часа следобед. Програмната схема не ни позволява голяма част на предаването да е посветено на българската култура, тъй като трябва да спазваме 70% австралийско и 30% българско и международно съдържание, но винаги, когато можем, включваме материали за нови български книги и техните автори, нашумели театрални постановки и артисти, музикални изяви и изпълнители. Например наскоро отразихме представянето на Кристиян Костов на Евровизия, който донесе голяма радост и гордост за цяла България, но го съчетахме и с представянето на съвместното интервю на Кристиян с австралийския изпълнител Исая, за да спазим задължителния формат от 70% - 30%. Непременно отразяваме и посещенията, макар и редки, на всеки български изпълнител, дошъл на турне в Австралия.

- Какви Ваши книги подготвяте и какво от тях ще посветите на съвременния български читател?

- Самата аз творя може би повече в научната сфера, в областта на устойчивото развитие и маркетинга. Сега подготвям съвместна книга с проф. Дора Маринова от Пърт и австралийката Талия Рафаели, която ще излезе през октомври. Книгата е „Социален маркетинг и негово въздействие върху консумацията на храни от животински произход” (Social marketing and its influence on animal origin food consumption). Идеята за книгата е много дълбока. Базира се на научни изследвания около прекомерния апетит на западния свят към консумация на месо, което води до здравни проблеми като затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови заболявания, рак и устойчивост към антибиотици, ако щете. Малко познат факт е, че производството на месо допринася за увеличаване емисиите на парниковите газове, глобалното затопляне и изменението на климата. Социалният маркетинг, който се предлага като методология за въздействие върху наситената с месо диета на западния човек е приемането на една по-богата на растителна храна диета. Растящото значение на растителната диета по света става очевидно в светлината на продоволствената несигурност, здравните проблеми и екологичните проблеми.

- С кои наши културни съюзи и сдружения бихте искали да установите по-тесен контакт и намирате ли необходимото разбиране от тях? Поставям акцента върху Съюза на българските писатели, на музикалните дейци, на композиторите и пр.

- Всички контакти са добре дошли. Вече имаме трайни контакти с ДАБЧ и Съюза на българските журналисти. Ако можем да си сътрудничим и с други съюзи и сдружения мисля, че това ще е само от полза за обогатяването и на двете страни, както и за представянето на творци и таланти.

- България постепенно се обезлюдява, застарява и свива в черупката на тежка апатичност. Независимо от официалните бодри прогнози, хората са обезверени. Какво ще ги посъветвате и с какво ще ги ободрите?

- Апатичността, безверието, не са добра формула за успеха на една нация. Не че аз съм експерт в даването на правилните формули, но си мисля, че това е и една от най-главните причини за постепенното обезлюдяване на България. Няма и формули за ободряване, ако човек не намери сам в себе си онова, малкото нещо, което го прави щастлив. Което го мотивира и за което си заслужава да продължи напред да живее смислено, да се бори, развива, утвърждава. Всичко на този свят е въпрос на отчаяние и мотивация. Колкото е по-голямо отчаянието, толкова по-голяма трябва да бъде мотивацията ти. Така е и в чужбина. Нека никой не си мисли, че всичко ти е поднесено на тепсия, само защото си квалифициран и си се заселил някъде на другия край на земното кълбо. Всички ние, емигрантите, си поставяме цел и я преследваме докато не стане реалност и след това постигнали я веднъж си поставяме нова и така пак и пак продължаваме напред. Но трябва да си щастлив с това, което правиш. Това окрилява човек и му дава сили да продължи.

- А на себе си, в духа на българщината, какво бихте си пожелали?

- Винаги съм вярвала и съм се ръководила от максимата колкото са ти по-големи мечтите, толкова по-далече стигаш. А имам още много неосъществени мечти и така трябва и да бъде. Да сме живи и здрави всички, да имаме по-големи мечти и да бъдем щастливи…