ИЗ „МОИТЕ ПРОЛЕТИ И ЗИМИ” (1968)

Георги Струмски

СИЛА

Той умирал.
Но знаел - там чакат,
него с вяра го чакат в нощта.
И човекът се вдигнал на лакът.
И човекът
отхвърлил смъртта.

А боляло го страшно. И страдал.
И го парела мъжка сълза.
Но му вярвали!
И той не падал.
Сторил слабият чудеса.

Да говори за тях не умее.
Не разпитвайте - как е могло.
Просто - трябвало да се живее!
Просто - имало за какво!


КОМУНИСТ

Всеки болката при теб си носи
и се вглежда в твоето лице.
Възелът на хиляди въпроси
се заплита в твоето сърце.

С грижи и тревоги на душата,
с размисли за утрешния ден
вечер се отпускаш на земята
радостен и уморен.

Отмалял заспиш. Но и тогава
пак те вика светлият ни път.
Твоят сън на някои не дава
и зад пет морета да заспят.


ГОДЕНИЦА

На Сн.

През твоята усмивка тиха
лукава светлинка искри.
Нали със тебе ни сгодиха
отдавна,
в детските игри.

Нали на мен се ти обрече
и свойто весело венче
в реката пусна - отдалече
до моя праг да дотече.

Ах, нищо, че подобно птица
детинството ни отзвъня -
ти пак си моя годеница,
макар и другиму жена.

И винаги ще си такава,
но ще го знаеш само ти.

… Венчето ти до мен доплава
и вдън сърцето ми цъфти.