Денчо Марчевски

Една сянка се мярка по стръмната пътечка надолу към морския бряг - моята сянка.
Едно сърце тупти до спукване, примиращо в трепет и очакване - моето сърце.
Две ръце се протягат напред и нечии устни в задъхване пошепват:
Прекрасна, прекрасна е девойката, която аз обичам!

*
Сдрач. Прихлупено от топлата пролетна нощ, морето тихо дреме - тъмно и необятно. Горе, по бистрото небе, блещукат хиляди, сякаш дишащи страст звездици. И тихо, тъй тихо е на морския бряг, щото биха се чули стъпките на щастието, за което бленувам сега…
Аз чакам…. И буря, бурята на възторг и опиянение бушува в моите гърди, а устните ми отново шепнат:
„Прекрасна е девойката, която аз обичам!
По-мека от коприната е нейната коса!
По-гладко от мрамора - високото й чело.
По-светла от зората - усмивката на нейните уста!
По-волна от чучулигата - душата й отразена в глъбините на две големи очи.
Прекрасна е девойката, която аз обичам!…”
Още малко, само няколко минути и тя ще прелети, - тя, моята малка птичка.

*
Защо се бавиш, възлюбена моя?
Ела, ела, моя светла мечта! Тиха и топла е нощта, облъхната в дъха на пролетта. Кротко и заспало е морето. Ела, аз жадувам за теб, аз те чакам! Пристъпи към мене леко, в походката на царица! И ще целуна аз тогава всяко камъче, всяка песъчинка, по която си стъпвала, защото за мене ти си това, което е слънцето за цветята. Ела, в градината на моята душа ще властвуваш ти тъй, както никой земен цар…

*
Тишина.
Една звезда политна от небето, очерта сребрист път и се удави в морето.
Но защо трепна тъй, мое немирно сърце?
Нечии стъпки се разнасят в тишината.
Една сянка се мярка по стръмната пътечка надолу към морския бряг - нейната сянка.
Една рошава главица плахо се оглежда наоколо и нечий глас шепне моето име.
Една девойка, в побяга на сърна, се втурва към мене с протегнати ръце - тя!…
Две устни търсят моите и замират в дълга целувка - първата целувка на любовта.
Любов, благословен да е часа на твоето рождение!

——————————

сп. „Вечерни часове”, г. 1, бр. 2, 8 април 1922 г.