Димитър Кралев

Битието на човеците протича и като трапеза. Разликата е в това, че едни си я подреждат сами, а други я натъкмяват или, казано накратко - вторите сядат наготово. Първите сами си омесват и изпичат питата, грижата на вторите е само да я разчупят.

Трапезата винаги е привличала и кандидатите за нея са два и три пъти повече, отколкото местата, подредени от държавата. Защото думата е главно за държавната трапеза. Не е отбелязан случай някой да мине и замине покрай подредената трапеза и да се направи на разсеян с думите: „Тази трапеза не е за мене”.

Или, недай си боже да се разгневи и стане от нея поради някакви си идеологически несъгласия. Докачил се, че искат да го развратят с трапеза. Ако се беше случило в нашия, недотам скромен политически живот, щеше да се разчуе.

И да се прочуе, че най-после делата следват думите, онези, огнените, изричани от площади и трибуни, изписани отначало на ксерокопия, а после и в дебели вестници.

А то, за зла срама, всяка битка за промяна започва с думи, с много думи и завършва на трапеза. Голяма или малка - няма значение.

Запитали един, който много държал да го числят при новите поборници, каква трапеза предпочита да му подредят - малка, голяма, от средните размери, златна, сребърна, богата, бедна, а той отговорил притеснено: държавна да е. Можем да го упрекнем в сто гряха, но не и в липса на прозорливост и досетливост.

От всички трапези в обществото, държавната привлича най-много. Седналите около нея имат това предимство пред простосмъртните трапези, че едновременно с работата с лъжицата, стават държавни мъже.

Важни хора. Известни. Те пишат, за тях пишат. Показват ги по телевизия, за да им се радваме.

Можем да разберем лудата гонитба на държавната трапеза. Та тя не познава криза, инфлация, нямане, отлагане на индексацията за другото шестмесечие, за догодина, за по-другата година. Там всичко е подредено в очакване на специалните трапезни хора.

До едрата заплата е подреден служебният автомобил, до него пък друга вкуснотия - да уредиш за семейство, род и приятели друга трапеза, за да не се шляят немили-недраги по бюрата за безработни или по дребни провинциални служби. Ако не успееш да подредиш трапеза за приятелите си тук, трапези във вид на посланически места - бог дал.

Така бившият хранач на рибите в рибокомплекса, но от нашата еди-коя си партия, заминава за Исленд, да проучва добивите на зелен хайвер и възможностите за сключване на изгодни сделки в полза на нашия народ; завършилият калиграфско училище пращат в Немция да разбере дали немците говорят немски. Абе, тя една промяна, ама нейсе.

На държавната трапеза се яде според апетита и възможностите. Единствената тревога на трапезния човек е, че няма два стомаха. За да консумира заради недоялите си предци и да осигури храница за наследниците.

И той протяга ръка да си вземе вилно място, ако има вилно място - да се сдобие с второ, ако има вила, да вдигне втора, да направи фирма на името на жена си, за да потече златното зърно от народния хамбар към неговия…

Колко много лакомства на държавната трапеза! И можем да разберем онзи главен редактор от недалечното минало. Щом навършил осемдесет години решили тутакси да го пенсионират. Въртял се той седмица в редакторския кабинет, че накрая отнесъл в къщи стола, на който седял.

За да му напомня всеки път, когато погледът му падне върху него, за отминалото трапезно време.

Притегателната сила на държавната трапеза създаде и един соцфеномен - трапезния човек. Развитието му следва почти един и същи път - от идеите - до интересите, от знамето - до трапезата.

А най-често се гмурка под знамето, защото знае, че то по каквито и барикади да се катери, пак ще бъде побито край някоя трапеза. Там, на трапезата, свършват идеите, свършва и недоволството, оттам започват интересите и задоволството.

Трапезният човек е колкото за завиждане, толкова и за съжаляване. Гони го вечното шубе, че всеки момент могат да го шитнат от трапезата. Опасността идва не от онези, подредени на опашки пред борсите на труда, а от сътрапезниците. Те са му притеснението.

Бои се не само от парливите, но и от сладките им думи. Най-много се бои от клетвите за вярност, напълно според предупреждението на поета: „Всяка клетва е само измама, всяка нежност - крий удари груби”. Не трябва да ни учудват подобни страхове, нали бившите съидейници са станали днешни сътрапезници.

А на трапеза като на трапеза. Напират нови кандидати, все съпартийци, все наши хора. Затова отлюспване му е майката. Прогонване чрез анатемосване. Или избутване на по-некачествения материал в партийката към края на трапезата. Към гайдажийското място.

Може би не се знае, но всяка трапеза си има и гайдажийско място, място за гайдажии и кавалджии, за шофьори. И за трета или четвърта ръка управленци.

На баша сядат държавните кумове и сватове, да се гледат в очи и да си говорят държавни работи. После и тях ще избутат към гайдажийското място, а оттам ще бъдат изхвърлени и от самата трапеза.

За да се отвори място за нови хора - доскорошни съидейници - днешни сътрапезници.