Лозан Такев

Живея в един склад.
Склад за кашони.
Сред пакетчета с надписи точни и прашни…
Мисля си тайно. И се надявам.
И ми става и тъжно, и страшно.
Но покрай неуютните коридори
все някой ден
някой ще вземе и мен,
ще ме разтвори.
И дъх затаил, ще ме изпие
като бутилка,
внезапно открил
непредвидена в мене мисия. Или месия…
Като бутилката с градус.
И радост…
Живея и се надявам.
В един склад
смълчана и няма…
Като почти застаряваща дама.
Безстрастно
и безпристрастно
очаквам нелепа
съдбата си.
Живея в един склад.
Склад за надежди.
Най-често ме местят…
В мазето.
На някой таван,
почти под небето,
където хазяин е
мой почитател.
Разкошен приятел. Читател.
Той би ме поискал,
той би ме взел…
Но пък…
Е, понякога
даже това,
даже само това на мене ми стига.
Че съм желана.
Че ме желаят… И ще потърсят
и мен от кашона,
сред етикетчета стари и прашни…
Коя съм?
Къде съм?
Какво съм?
Аз съм една
твърде малка, уви,
отдавна забравена
и непрочетена книга…