Таньо Клисуров

СЪН ЗА ЛЕВСКИ

Сънувах Къкринското ханче. Заптиите.
Плета. И там навущата развървени
на Онзи, който с лъвски скок излитна
из своята епоха робска, кървава…

Сънувах, че извикал е: „Народе????”
А аз мълча. Страхът е пуснал корени.
И другите мълчат, а уж свободен
е днеска всеки - да му отговори.

Защо мълчим? Не сме ли нещо гузни?
Защо не се сберем в юнашка чета,
тъй както се кълнем с издути бузи
по празници пред вино и мезета?

Защо мълчи предателят, е друго -
крещи, когато скрит е сред тълпата.
И все изтъква своите заслуги
как с кръв е извоювал свободата.

Защо мълчи Народното събрание?
Мълчат министрите. Къде са се покрили?
А Той ги гледа с незарасли рани,
„Народе????” - да повтаря има сили.

Сънувах го. В леглото ми - жарава.
Не знам кошмарът къс ли беше, дълъг ли.
И нека да е грях, но си признавам:
не се гордеех, че роден съм българин!

ГЛАСЪТ НА БОТЕВ

„В тъги, в неволи младост минува…”
Ботев

Не мина младостта ни със онез
тъги, неволи, както Ботев писа…
Кротувахме. С единствения стрес
от някоя началническа мисъл,
която ни е сплашвала, че пак,
ако не спазваме наредбите от горе,
ще ни се сипва с малкия черпак,
вратата за растеж ще се затвори…

Каква дилема! В същност - срам какъв!
На младини - като пенсионери.
Каква сънлива и спокойна кръв,
която нивга рана не намери -
от щик или куршум - да потече,
глава ранена в унес да се лашка,
уста пресъхнала да изрече,
че иска свобода ил смърт юнашка…

Сега сме стари.Новият ездач
самодоволно яха ни за трима.
но ние, свикнали на хленч и плач,
се молим зоб във яслата да има.
И Ботев, вейнал облачна брада,
говори с глас на бурята подобен:
„Дарихме ви безценна свобода,
а вий останахте до днеска роби!”