Илко Капелев

ПОСВЕЩЕНИЕ

Едно щурче напряга сетни сили
сърцето ми с лъка да покори.
Без дъх остана, щурчо, да се силиш.
Поспри за миг, а после ускори
мелодията в тази топла вечер,
но с други звуци, с друга тежина,
защото тези ги откраднах вече
и ги изпратих на една жена.
Ограбих те, щурецо, за което
се моля аз за твоя чист талант.
Поне веднъж повярвай на поета
и му прости, щурецо-музикант!
Жената всъщност всичко наблюдава
в екрана на луната - всеки миг…
А утре вечер, както подобава,
ще й призная аз с виновен лик,
че звуците в сърцето й са твои,
че много дълго търсих в тебе аз
една небесна вечер като моя,
един талант, искрящ като елмаз,
с които да й се представя впрочем
във храма на голямата любов.
На времето по грапавата плоча
вървя и съчинявам образ нов…
Ела, Любов! Ела, неповторима!
Седни до мен и глътка джин изпий.
Наистина ли искаш да ме има?
Ако не искаш - с обич ме убий!

ОТВЪД НОЩТА

Сега аз нямам нищо по-надеждно
от твоите усмихнати очи.
В сърцето ми ти - всяка вечер, - нежно
от месеца оставяш сноп лъчи.

Играем тайно този наш спектакъл.
Но трябва вече да го осветя.
И после като истински Херакъл
сто подвига на теб ще посветя.

В един красив антракт веднъж ти сложи
на рамото ми бялата си длан.
Това е знак, че в стиховете божи
пегасът ни е вечно оседлан…

Ела при мен! И погледни в безкрая
каква омайна тиха синева
към нас приижда. Сякаш сме във рая.
Отвъд нощта вечерникът повя.

О, нека в този тих и светъл рай
останем с тебе грешници докрай…