ДРУГОТО ИМЕ НА БЪЛГАРИЯ…
В дните, когато се отбелязваха 140 години от паметните боеве на Шипка, битката за Орлово гнездо, за Шипченския проход, пристигането на подкрепленията в защита на опълченците с воините на генерал Радецки, народно читалище „Светлина - 1861 г.” в град Шипка организира представянето на книгата ми „Ваше благородие, госпожа Европа”, дело на издателска къща „Александрова дизайн”.
Това е един стихотворен сборник, посветен на 180-годишнината от рождението на Васил Левски, 140-годишнината от Руско-турската освободителна война и предстоящата 140-годишнина от Освобождението на България. И галерията в читалището събра десетки почитатели на патриотичната поезия, пред които изнесох авторски рецитал от заглавия, близки до събитията и родолюбивите им нагласи.
Премиерата стана повод за вълнуващ разговор за днешните измерения на патриотизма и необходимостта от подобни прояви. Болка по неглижирането на такива национални юбилейни тържества, на които иначе винаги има висок патрон, парадност и много цветя и венци, но не винаги го има основното - добронамереността и нуждата от мярка и сърце за тях…
Затворихме искрените страници на признателността, чувството, преклонението. Затова и продължителни бяха аплодисментите след стихотворението „Освободители”: „Бяха братя по кръв./ Просто бяха славяни./ И под Шипка намериха / своята смърт./ Не дойдоха от Брюксел,/ Ню Йорк и Маями,/ от Русия дойдоха,/ за нас да умрат…/ Без да имат дори/ и имперска идея,/ те се биха до смърт/ за славянската чест./ И сега ако ти/ си докрай / европеец,/ ще ги помниш достойно/ и утре / и днес.”
В град Шипка току що бяха отминали Богородичните празници - една съвместна инициатива на кметството в града и народното читалище. Предстояха детски игри „Да открием богатството”, концерти на възрожденската песен, които от читалището имат намерения да превърнат в национален фестивал.
А издателската дейност е впечатляваща. Над десетина книги вече са във фонда. По инициатива на писателя Георги Георгиев, който е дългогодишен издателски деец, продължава галерията от образи на шипченци, които правят този скромен и невероятен книжен пантеон на миналото от местни личности, художници, хайдути, дейци на културата, които остават на хартиен носител и впечатляват със своята историческа и художествена стойност.
Няма как да не споделя и автографа, който получих от домакините на един от тези „шипченски мотиви”: „На Лозан Такев. Поете, приятелю, още малко история от Шипка никога не е в повече. Спомен от рецитала ти в градчето ни, което носи другото име на България. 24 август 2017 година. Шипка”
Наистина трогателно и запомнящо се послание.
И аз си тръгнах от тоя чудесен балкански български град, одухотворен и с надежда, също като Божидар Димитров, който неотдавна се просълзи от екрана на една телевизия чрез спомена си за изкачилите се десетки хиляди млади хора на върха, че България ще я има.
Докато има такива граждани, читатели и сънародници по разни кътчета на страната ни отродяването, за което се грижат толкова много институции и отделни чужди фондации и личности, няма да се състои лесно.