Георги Н. Николов

Често делата на велики люде, оставили имената си в паметта на човечеството, са тълкувани нееднозначно. В зависимост от политически съображения, обществени интереси и духовни потребности, те са издигани на пиедестал.

После са „забравяни” или споменавани мимоходом, докато националните идеали на родината им, или пък на света, отново ги извикат за живот. За нас, като българи, в тази галерия ярко свети и Стефан Стамболов. Личност градивна и противоречива, привличаща вниманието на поколения нашенци със завещаното от него за бъдещи години.

Това внимание е запечатано и в творбите на редица автори: още през 1896 г. от английски език е преведена книгата на Ардърн Хюлм - Биман „Стамболов” - заглавие от поредицата „Държавни мъже в наше време - международна серия”, Никола Генадиев - „Стефан Стамболов - кога и защо се обяви против Русия”, Рихард фон Мах - „Из българските бурни времена”, Георги. П. Генов - „Българската външна политика при управлението на Стамболов”, Симеон Радев - „Строителите на съвременна България”, том 1 и 2, Антон Страшимиров - „Диктаторът; нови проучвания върху живота и личността на Стефан Стамболов” и т.н., като заглавията следват своя ход в годините и в нравствената оценка на гражданството.

Темата неизменно присъства и в мемоарно-художествената литература. Без да претендирам за изчерпателност ще спомена Димитър Иванов, Стойко Тонев и Даниела Давчева, Димитър Маринов, Венелин Митев…

Но е истина, че за всеки човек, надхвърлящ по мащаб рамките на епохата си, има какво още да се добави, интерпретира и поднесе на аудиторията от личен творчески ракурс. Това твърдение сега онагледява дълбоко съдържателната монография на Лалка Павлова „Стефан Стамболов - един образ, две творчески визии”. Литературоведският анализ е основан върху романите на Александър Томов „Ангел или Демон” и на Бойко Беленски „Стефан Стамболов: воля за държава”.

Идеята на авторката - поетеса с неспокойна, търсеща мисъл, е да открои визията на днешния писател за образа на един национален символ върху нов прочит на историята.

И не само, защото „за разлика от двамата белетристи, в позицията си на литературен критик, моята задача е да дам максимално обективна оценка на художествените достойнства на двата романа, без да се ръководя от своето собствено становище за човека и държавника Стефан Стамболов, нито да оценявам образа му през призмата на личната си жизнена философия.

Всеки от двамата автори, при изграждането на повествованието и на представата за Стамболов, е имал своите лични аргументи за начина на интерпретирането му в художествения текст и те трябва да бъдат видени и разкрити такива, каквито са”. Тази оценка не би била възможна без широкия исторически хоризонт, чрез който изследването въвежда в борбите на балканските народи за суверенитет извън рамките на Османската империя.

За национално-патриотичното им пробуждане след векове робство, което пробуждане е дело именно на техните най-далновидни представители. Сред тях е и бъдещият министър-председател на България, видян различно в спомените на Атанас Буров, Захари Стоянов, Петко Славейков, Алеко Константинов, Константин Терзиев, Илия Бешков, Никола Веранов.

Поразителен конгломерат от оценъчни крайности за личността между полюсите на държавническата значимост и индивидуалните слабости на характера. Тези страници са и прелюдия към съпоставката и взаимно допълващия се анализ на двата романа, избрани от Лалка Павлова за фундамент на книгата. Единият - с по-широка визия за житейското поприще на своя герой („Ангел или Демон”), другият, на Беленски - с летописен обхват от около четири години.

Но задачата им, всяка в своята сфера на идейно-естетическа реализация, е обща. Да онагледят израстването на въпросната личност чрез втъкаването й в гоблен от динамични събития: от първичния й избор на кауза, до водач на народните маси. И да отговорят на дилемата дали е предварително орисана и благословена да гради историята, или намира правилното си място „случайно” в потока от обществени трусове.

За да се открои сред съвременниците с апостолски качества. С изпреварващо времето си мислене и вътрешен стоицизъм, ако не и с жертвоготовност, да съзижда от идеите реалност. Много са въпросите, на които чрез сравнителен анализ Павлова търси и намира отговор върху философското триединство личност - народ - история. А именно - що е народ и какво - тълпа?

Ще ли човек остане верен на идеалите си пред изкушението на парите, узаконената сила и славата? Може ли приятелството да прости политическото предателство? До каква степен и докога овластеното „аз” подчинява своята себичност пред сивите маси, преди да преминат от възторженото „осанна” до гръмовното „разпни го”?

И защо често водачът, събуден от омаята на стореното, късно проумява, че градивността се е изродила в панаир на суетата?.. На помощ идва ретроспективната съпоставка, възкресяваща видни поборници на българската независимост - Ботев, Левски, Каравелов.

Откроен е смисълът на четничеството, на хъшовете като борческо явление в целия този труден процес, на духовенството. За да се премине вододелната граница на 1878 г. с идването на Батенберг и Фердинанд и постепенно очертаващата се политическа канава, в която балканският Бисмарк ще направи последни стъпки към нашенската Голгота. И на българската народопсихология - необходим компонент в замисъла на изданието, без който случващото се в посланията на двата романа трудно би било разбрано…

Всъщност, нашата народопсихология, която авторката отлично познава, е монолит от взаимно изключващи се крайности. Моделирани във векове на подем и робство, на болезнен стремеж за физическо и нравствено оцеляване и лутане в избора между Русия и Великите сили.

Оттук: на раздробяване на общественото мнение между русофилство и русофобство, между консерватори и либерали. А иначе казано - на все по-нажежаващо се противостояние на умерената гражданска предпазливост от „старото” време пред нахлуващите новости на европейската цивилизация. Между тези брегове се лута „странната” идея на Стамболов за дуалистична българо-турска държава, за която младите поколения почти не знаят.

Сред този вихър от предпочитания, авторитарно управление и разправа с инакомислещите, образът му в сърцевината на ръкописа става все по-избистрен и разбираем. Сполучливо подбраните текстове от двете книги успешно доказват тезата на Лалка за ролята на предопределения духовен пастир в строежа на гражданската пирамида, в случая - на нова България.

Но доказват още, че преди да станеш икона за своите, първо трябва да бъдеш убит от тях за сторени, или измислени тъмни дела. Което и достига диктатора Стамболов по височайше дворцово внушение, макар според библейската притча пръв трябва да хвърли по него камък онзи, който се има за безгрешен.

Много още може да се говори за достойнствата на изследването „Стефан Стамболов - един образ, две творчески визии”. За размислите на авторката върху жанровите особености и композиционните решения в двата талантливо написани романа. За особеностите на езиковата им стилистика, семантичните пластове на сюжетите и задълбочения философски анализ на избраната тематика.

Но тя трябва да бъде не преразказвана, а прочетена. Ще я оприлича на мозайка от истини, освободени от условностите на време, лични пристрастия и категорични изводи. От крайни оценки и нетърпящи полемика прозрения. Пред нас под перото на вещ литературен критик, каквато е Павлова, е възкресен образът на някогашния неспокоен дух, на опиянения от властта и разбуден от жестоката реалност държавник Стамболов.

Превърнат чрез силата на словото отново в човек от плът и кръв, колаж от благороден ореол и плашещи крайности. Монографията носи своята осезаема творческа стойност и трябва да бъде познавана от читателите на различни възрасти. Тя е духовната връзка между етап от българската история и настояще и памет, с която прекрачваме в бъдещото време. Мисля и съм убеден, че днес, в трудния ни и хаотичен делник, са ни потребни повече такива произведения: сплав от полет на мъдрата мисъл и стойностни образци на литературата. С взор в същината на понятията „народ” и „държавност”, над и сред които се откроява ролята на величавата личност…