СЯНКАТА

Красимир Власев

СЯНКАТА

В памет на Николай Лилиев,
дългогодишен драматург на Народния театър

Понеже нищо в света не умира,
а само се трансформира
на природата в кръговрата,
твоят дух неспокоен пулсира
в духа на Народния театър.
Бродиш по коридорите тъмни,
пред входа понякога спираш
невидим, но не съвсем.
В бурна нощ блесне мълния,
колоните пред театъра шест са,
сенките зад тях - седем.


УЧИЛИЩЕ ЗА МЪДРЕЦИ

Закриват се училища.
Може би е за добро - вече
директно от природата ще се учим.

От нея са се учили древните мъдреци
и са могли ръкава си да навиват
без да показат ръката си,
да имат - без притежание,
да се движат - извън движението….

Да се уча на това се опитвам,
в уютните маратонки обут,
напред-назад се разхождам -
от петите до пръстите,
от пръстите до петите…


АМЕРИКАНСКА ПОЕЗИЯ

Политиката на поезията
е различна от политиката
на държавата.

Различията са генетично
заложени, като цвета на кожата
между расите, като различията
между севера и юга
в Гражданската война.

…И още нещо - веригите
на робството в поезията са
коледни гирлянди.